Вродена аномалия на отделителната система, неуточнена (ВРОДЕНИ АНОМАЛИИ НА ПИКОЧНИЯ МЕХУР) МКБ Q64.9

Вродените аномалии на пикочния мехур са редки аномалии. Те се срещат в 5-7 % от децата с малформативни уропатии.

ХИПОПЛАЗИЯ НА ПИКОЧНИЯ МЕХУР

ОПРЕДЕЛЕНИЕ:

Рядка аномалия, често съчетана с други малформации. Децата се раждат с намален по размери и капацитет пикочен мехур.

ЛЕЧЕНИЕ:

То се определя от придружаващите малформации.

ДВОЕН МЕХУР

ОПРЕДЕЛЕНИЕ:

Рядко срещана аномалия, при която пикочния мехур се разделя пълно или частично на две от преграда (септум), с различно разположебние. Често се съпровожда с раздвояване на пениса, правото черво и др.

ЛЕЧЕНИЕ:

Състои се в хирургично възтановяване на анатомичната цялост.

МЕГАМЕХУР

ОПРЕДЕЛЕНИЕ:

Сравнително често срещана аномалия, предимно при момичета, която се характеризира с голям капацитет на пикочния мехур.

ЕТИОЛОГИЯ:

Предполага се, че се дължи на невровегетативна инервация на ниво невротрансмитер - рецептор.

ДИАГНОЗА:

Децата обикновено нямат оплаквания, освен, че уринират рядко. Диагнозата се поставя по повод чести уроинфекции. От микционната урография се визуализира пикочен мехур с голям капацитет, без рефлукс (обратно връщане на урината). Венозната урография е нормална, освен къстните снимки на които се вижда мехур с голям капацитет. Провеждат се и уродинамични изследвания.

ЛЕЧЕНИЕ:

То е предимно консервативно с медикаменти, повишаващи детрузорния тонус (неостигмин, простагландини и др.).

МИОКАРДЕН ПИКОЧЕН МЕХУР

ОПРЕДЕЛЕНИЕ:

Рядко срещана аномали, характеризираща се с изразена хипертрофия на детрузора (мускулът наподобява миокард) и силно намален мехурен капацитет. Често се предружава с рефлукс (обратно връщане на урина) и мегауретер (голям уретер).

ЛЕЧЕНИЕ:

Състои се от хирургична корекция ан съспътстващите аномалии, а ако това е невъзможно, се прави извеждане (деривация ) на урината.