Хермафродитизъм, некласифициран другаде МКБ Q56.0

Терминът хермафродит идва от древногръцката митология. Хермафродит е бил син на  Хермес и Афродита (богинята на любовта).

От медицинска гледна точка хермафродитизмът предсталява нарушение в половото развитие на индивида. В един организъм се откриват полови белези, характерни за двата пола, поради което при оглед на бебето трудно може да се прецени неговата принадлежност.

Рубриката хермафродитизъм, некласифициран другаде, включва:

• истински хермафродитизъм;
• gynandrism (женски псевдохермафродитизъм) – при момичета се наблюдава маскулинизация на половите органи, т.е. наподобяват мъжки;
• ovotestis – половите жлези съдържат едновременно яйчникова и тестикуларна тъкан.

Етиологията на хермафродитизма може да бъде разнообразна. Може да се дължи на:

• вродена надбъбречна хиперплазия;
• хормон-продуциращи тумори;
• гонадни нарушения;
• хормонално лечение в първото тримесечие на бременността и други.

Важно е да се разграничат двете състояния – истински хермафродитизъм и овотестис. В първия случай е налице, както тестикуларна, така и яйчникова тъкан, но отделно една от друга, докато при второ състояние (овотестис) те са заедно.

Съществуват три форми на истински хермафродитизъм в зависимост от разположението на гонадната тъкан:

• латерална – външните полови органи са неправилно развити (обикновено повече наподобяват мъжки, но простатата може да липсва);
• унилатерална - тестисите са изградени от непълно узрели малки семенни каналчета, в които се разполагат само клетките, отговорни за сперматозоидите;
• билатерална – външните полови органи са толкова зле развити, че е невъзможно да се определи пола. Това обикновено става през пубертета. Така или иначе в повечето случаи тези индивиди не могат да изпълняват свята репродуктивна функция.

Към хермафродитизъм, некласифициран другаде, принадлежи овотестисът. Това е рядко срещана аномалия, чиято честота е по-малко от 10% от всички сексуални разстройства. Установена е най-висока честота сред афроамериканската популация в Южна Африка.

Овотестисът се състои от яйчникова и тестикуларна тъкан, които са разделени помежду си със съединителна тъкан. В редки случаи елементи от отделните тъкани могат да се смесят. Овотестисът има тенденция да се локализира на нормалната за яйчниците позиция, в ингвиналния канал или в областта на вътрешния ингвинален пръстен. Яйчниковата тъкан в овотестиса в повечето случаи е изглежда нормално и показват тенденция към нарастване на фоликулите с производство на естрадиол. В около 50%  от случаите има признаци за овулация. Наличието на естрадиол в развиващите се яйчникови фоликули инхибира развитието сперматогони в семенните каналчета. Често се наблюдава дегенерация и хиалинизация на семенните каналчета. Едно от най-сериозните усложнения на овотестиса е възможността за развитие на неоплазма – карцином, семином и други. Това се случва в 2,5 % от случаите.

Gynandrism (женски псевдохермафродитизъм) е аномалия на половото развитие, при която детето с женски гонади и женски хромозомен пол (ХХ), но има белези на маскулинизация на външните полови органи. В тези случаи се наблюдава хипертрофия на клитора, сливане на големите срамни устни. Външните гениталии изглеждат като мъжки.

Диагнозата хермафродитизъм се поставя чрез:

• хромозомни изследвания;
• хормонални тестове;
• ехографско изследване;
• компютърна томография (КТ);
• биопсия.

Лечението на хермафродитизма се осъществява чрез прилагането на хормонални препарати, които се назначават индивидуално според случая. Препоръчително е терапията да започне веднага след диагностицирането на проблема. Ако хормоналното лечение не даде резултат се преминава към оперативно, чрез което се отстраняват белезите на другия пол.