Други вродени аномалии на горната част на храносмилателния тракт МКБ Q40

Напълно функциониращият гастроинтестинален тракт при новородени е сложна система от органи, която се развива от проста структура, преминаваща през поредица от сложни събития, обхващащи времето от ранното ембрионално развитие до раждането. Много от аномалиите на гастроинтестиналния тракт са резултат от грешки в ембриогенезата. Някои се манифестират още в неонаталния период. Други вродени аномалии на горната част на храносмилателния тракт могат да се проявят в по-късна детска, зряла или дори старческа възраст.

Като цяло съществуват някои определени симптоми, които насочват към изследване на горните отдели на храносмилателния тракт. Относителната важност на всеки симптом може да варира в зависимост от възрастта на пациента. Индикациите за всяка техника за образна диагностика трябва да бъде обмислена внимателно, за да се избегнат ненужни изследвания. При радиологичните изследвания на деца, проблемът относно радиационната защита трябва да се поставя на преден план, независимо коя анатомична структура се изобразява.

Горните отдели на гастроинтестиналния тракт могат да бъдат засегнати от широк спектър аномалии. Някои засягат хранопровода (атрезия, фистули, цепковидни прегради, дупликации, съдови пръстени и други). Други вродени аномалии на горната част на храносмилателния тракт засягат стомаха (вродена обструкция на изходния отвор на стомаха, дупликации и други) или дванадесетопръстника (атрезия, пръстеновиден панкреас, дупликации, малротация и други). Повече информация за тези нарушения можете да прочетете при:

• Вродена хипертрофична пилоростеноза МКБ Q40.0
• Вродена хиатусова херния МКБ Q40.1
• Други уточнени вродени аномалии на стомаха МКБ Q40.2
• Вродена аномалия на стомаха, неуточнена МКБ Q40.3
• Други уточнени вродени аномалии на горната част на храносмилателния тракт МКБ Q40.8
• Вродена аномалия на горната част на храносмилателния тракт, неуточнена МКБ Q40.9

Проследяването на засегнатите пациенти може да изисква различни образни методи за диагноза и планиране на хирургическа интервенция. Радиологичните изследвания често са специфични и с голяма диагностична стойност.

Лечението зависи от вида на аномалията. Някои безсимптомни нарушения не изискват лечение, докато при други се прилага оперативна корекция на дефекта.