Синя склера МКБ Q13.5

Склерата e по-голямата част от външната обвивка на окото. Тя е слабо кръвоснабдена структура, съставена е от колаген тип I, III, IV, V, VI, VIII, еластин, протеогликани и гликопротеини. Повече информация за нейното устройство можете да прочетете тук.

Синята склера е вродена аномалия, засягаща бялото на окото на окото, което придобива синкав цвят. Списъкът на заболяванията, които могат да включват синьо оцветяване на склерата, е дълъг. Тази промяна в цвета на склерата се дължи на изтъняване и увеличаване на прозрачността на колагеновите влакна, което позволява визуализирането на увеята.

Заболяванията, водещи до синя склера, могат да бъдат вродени и придобити. Към вродените принадлежат множество нарушения на съединителната тъкан, като например: синдром на Марфан, синдром на Ehlers-Danlos, OI, синдром Willems De Vries, някои костни и кръвни заболявания като анемия на Diamond-Blackfan, тежка желязодефицитна анемия, болест на Пейджет и дефицит на кисела фосфатаза. Възможно е да има други очни заболявания, които не са свързани с нарушения на съединителната тъкан, като например вродена глаукома, късогледство, инфекция и склеромалация и други.

Диагнозата синя склера се поставя чрез обстоен преглед на новороденото, правят се и генетични изследвания, тъй като почти винаги причината за тази аномалия е наследствено заболяване.

Лечението е свързано с третиране на основното заболяване, в повечето случаи е симптоматично.