Неонатални гърчове МКБ P90

Гърч (convulsio) е пристъп, чийто единствена или водеща проява е двигателната. Причините за неонаталните гърчове могат да бъдат:

• метаболитни нарушения;
• висока температура;
• инфекциозни заболявания, засягащи мозъка;
• токсични причини;
• травма.

Най-честата причина за развитие на неонатални гърчове остава високата температура, която предизвиква фебрилни гърчове. Те спадат към групата на симптоматичните гърчове. Честотата на острите, симптоматични гърчове в детска възраст е между 3-5% като е най-висока в кърмаческия период. Фебрилните гърчове се срещат най-често между 6 месеца и 2 години по време на остри инфекциозни заболявания, протичащи с висока температура.

Обикновено стойности на телесната температура над 38°С провокират фебрилен гърч, който представлява отговор на генетично предразположеното дете към внезапното покачване на температурата. В кърмаческия период мозъкът на бебето е все още незрял и има нисък праг на гърчова готовност.

Етиологията на фебрилните гърчове в 90% от случаите е вирусна инфекция на горните дихателни пътища и някои обривни инфекции. В 10-25% от случаите на фебрилни гърчове се установява фамилност, което говори за определена наследствена обремененост. Начинът на унаследяване остава неясен. Предполага се автозомно-доминантен тип с непълна пенетрантност или полигенно детерминирана наследственост. Фебрилните гърчове трябва да се разграничат от епилепсията, която се характеризира с повтарящи се нефебрилни гърчове и непредизвикани гърчове.

Клиничната картина на фебрилните гърчове се характеризира с краткотраен генерализиран тонично-клоничен гърч без неврологична симптоматика. Той преминава за по-малко от 15 мин. и се нарича още прост или неусложнен гърч. Когато фебрилният гърч продължава повече от 15 мин. започва или е по-изразен в едната половина на тялото, установяват се неврологични нарушения, проявява се два или повече пъти в денонощието, тогава фебрилния гърч се смята за усложнен. Такива гърчове са по-типични за деца до 1 годишна възраст с усложнен послеродов период и физическо изоставане. Риск от развитие на епилепсия при простия (неусложнен) гърч е 1%, а при усложнен се увеличава десетократно. Рискът от повторно развитие на фебрилен гърч зависи от възрастта и наследствената предразположеност. При деца под 1 годишна възраст има 50 % вероятност да се повтори гърчът, докато при деца над 1 година тази вероятност е по - малка. Също при новородени развили усложнен фебрилен гърч рискът от повторно развитие е по-голям. Ако фебрилния гърч продължава повече от 30 мин, тогава състоянието се смята за епилептичен статус.

Диагнозата фебрилен гърч се поставя на базата на изключване на други заболявания, протичащи с гърч. Насочващи критерии към диагнозата фебрилен гърч са:

• възраст между 6 месеца и 6 години;
• висока температура;
• генерализиран гърч;
• липса на данни за инфекция или друго заболяване на централната нервна система;
• нормално психомоторно развитие.

При съмнения  за менингеален синдром се прави лумбална пункция за установяване на точната диагноза. Електроенцефалографията има ограничено значение за диагнозата на фебрилния гърч. При нея се установява двустранно забавена електрическа активност, повече в задните отвеждания, която може да се задържи няколко дни след гърча.

Лечението на неонаталните гърчове зависи от техния характер и продължителността им. От фебрилните гърчове, тъй като са краткотрайни, детето излиза само. При такива с по-голяма продължителност над 10-15 мин. се прилага Diazepam 0,5 mg/kg ректално или венозно. Лечението на гърчовете е насочено към предотвратяване на продължителните гърчове и евентуалното им прерастване в епилептичен статус. Назначават се медикаменти за сваляне на температурата – парацетамол или нестероидни противовъзпалителни средства. Детето трябва да се разсъблече максимално и да му се осигурят повече течности.

Профилактиката на фебрилните гърчове е много важна. Тя изисква ранно прилагане на антипиретици, могат да се направят частични или пълни влажни обвивания. Родителите трябва да бъдат много добре запознати с фебрилния гърч и съответно, какво трябва да правят в случай на такъв. При повтарящи се комплексни фебрилни гърчове или чести прости гърчове се провежда продължителна профилактика, която трябва да става под лекарски контрол.