Синдром на мекониална запушалка МКБ P76.0

Мекониалната запушалка представлява ниска обструкционна чревна непроходимост (илеус) при новородени, дължащ се на преминаването на плътен мекониум в дисталните чревни участъци. Липсват аномалии по гастроинтестиналния тракт или в интрамуралните ганглиеви клетки. Състоянието засяга предимно дебелото черво, като участъците над него се дилатират (разширяват).

Клиничната картина на синдрома на мекониалната запушалка се изявява още първите дни след раждането. Основният симптом е липсата на отделяне на газове или на мекониум (дефекация). По-късно се появява и повръщане на чревно съдържимо със зеленикав или жълтеникав цвят (мизерере). Коремчето на бебето е подуто и болезнено. При дълбока палпация се установява уплътнение на ниво ляв колон.

За поставяне на диагнозата синдром на мекониалната запушалка се използват различни рентгенографски методи. Първо се прави обзорна рентгенография на корем. При нея се установяват разширени от газовете чревни гънки над нивото на мекониалната запушалка. Друг метод за изследване е иригографията, при който чрез клизма в дебелото черво на бебето се въвежда контрастна материя (бариева каша). Колоноскопията също е подходящ метод за поставяне на диагнозата, като често има и терапевтичен ефект, като изтиква сгъстения мекониум.

Диференциална диагноза на мекониалната запушалка се прави с вродения мегаколон (болест на Хиршпрунг) за разлика, от който клиничната картина не се повтаря след като веднъж е направена клизма. Други заболявания, които се отдиференцират обикновено рентгенографски са: вродените аномалии на червата, вродени бридове (синдром на Лад), мекониум илеус и други.

Лечението на синдром на мекониалната запушалка включва направата на висока клизма, която евакуира гъстите изпражнения. Може да се използва с лечебна цел и колоноскопията.