Мекониум илеус (E84.1ї) МКБ P75*

Мекониум се нарича чревното съдържимо на новороденото, което се отделя през първите дни след раждането. Мекониумът се състои от материали, погълнати по време на вътреутробното развитие на бебето и съдържа:

• чревни епителни клетки;
• лануго;
• слуз;
• околоплодна течност;
• жлъчка;
• вода.

Мекониумът за разлика от по-късните изпражнения е вискозна и лепкава като катран течност, цветът му обикновено е много тъмно маслинено зелено.

Мекониум илеус е една от най-честите причини за запушване на гастроинтестиналния тракт през неонаталния период – около 30% от запушванията на червата при новороденото се дължат на това. Най-честата причина за развитие на мекониум илеус е муковисцидозата (кистозната фиброза). Често мекониум илеусът е първият признак на заболяването.

Повече информация за муковисцидозата можете да прочетете при:

Кистозна фиброза МКБ E84

Дължащите се на генетичен дефект нарушения във вътреклетъчните ензимни механизми нарушават метаболитното равновесие на основните функционални групи, поддържащи нормалните свойства на мукуса (слузта) с последваща абнормна секреция на гъсти и вискозни секрети. Те запушват колоректалните канали на жлезите с ацинозна дилатация, деструкция и фиброза. Заедно с тези увреждания при муковисцидозата е намален и променен секрета на панкреасната жлеза и жлъчката, също така мекониума на новороденото става гъст и лепкав. Той предизвиква обструкция на червата на новороденото и развитие на илеус. В резултат на това тънките черва на новороденото се разширяват и могат да се усучат (волвулус) и разкъсат (руптура).

Клиничната картина на мекониум илеуса се проявява още през първите 24 часа след раждането. Новородените имат подут корем, повръщат жълтеникави и зеленикави материи (мизерере). Най-характерният признак за меконум илеуса е липсата на дефекации. Поради раздуването на корема се затруднява и нормалното дишане на бебето, като се предизвиква тахипнея (учестено дишане).

За поставяне на диагнозата меконим илеус се прави коремна рентгенография, при която се установява разширени чревни гънки, може да се направи също изследване с контраст.

Лечението може да бъде консервативно или оперативно. Консервативната терапия включва:

• спиране на кърменето;
• поставяне на назогастрична сонда;
• профилактично даване на антибиотици и други.

Основното лечение на мекониум илеуса е хирургично. Целта на операцията е евакуация на мекониума от тънките черва.