Други форми на респираторен дистрес у новороденото МКБ P22.8

Респираторният дистрес синдром е състояние, при което дишането на новороденото е затруднено. Обикновено се наблюдава при недоносени деца, чиито бели дробове все още не са достатъчно добре развити.

Към други форми на респираторен дистрес у новороденото спадат състояния, които се изявяват със симптомите на дихателна недостатъчност, но не се дължат на хиалинно-мембранна болест. Такива състояния могат да се наблюдават при:

• обструкция на дихателните пътища при аспирация на различни материи, атрезия на хоаните;
• персистираща пулмонална хипертензия;
• екстраалвеоларни газови колекции (интерстициален емфизем, пневмоторакс);
• бронхопулмонална дисплазия;
• белодробна хеморагия;
• сърдечни заболявания;
• заболявания на централната нервна система;

Клиничната картина на други форми на респираторен дистрес у новороденото се владее от симптомите на дихателна недостатъчност:

• тахипнея (над 60/минута);
• диспнея, която може да бъде инспираторна, експираторна и смесена;
• тахикардия, чрез която организмът се стреми да увеличи перфузията на белия дроб;
• цианоза, която не е задължителна;

Диагнозата се поставя на базата на анамнестичните данни, клиничната картина и изследвания, които включват: рентгенография на бял дроб и сърце, КАС, кръвна картина, йонограма и др.

Лечението се състои в осигуряване на проходими дихателни пътища, подаване на топъл и влажен кислород, а при необходимост бебето се включва на изкуствена белодробна вентилация. Ако причината за респираторния дистрес синдром е хиалинно-мембранната болест се прилага екзогенен сърфактант. Профилактиката се състои в избягване на преждевременното раждане и проследяване на развитието на белодробната зрялост на плода чрез изследване на амниотичната течност.