Респираторен дистрес у новороденото МКБ P22

Респираторният дистрес е чест и алармиращ симптом на много заболявания, имащи съществено значение за неонаталната смъртност. Той се наблюдава предимно при недоносени, но може да се види и при доносени бебета.

Причините за появата на респираторен дистрес у новороденото са:

• пулмонални разстройства - хиалинно-мембранна болест, аспирационен синдром, транзиторна тахипнея, ателектази, вродени малформации, бронхопулмонална дисплазия;
• запушване на дихателните пътища - конгенитален стридор, атрезия на хоаните;
• извънбелодробни причини - сърдечни заболявания, заболявания на ЦНС, метаболитна ацидоза и др.;

Респираторният дистрес може да се прояви веднага след раждането или след известно време. В зависимост от това се обособяват две групи.

1. Респираторен дистрес през първите 4 часа след раждането. Той се среща при недоносени деца с хиалинно-мембранна болест, конгенитална пневмония, вродени малформации, хидропс на плода с плеврални изливи. Може да се наблюдава и при доносени деца с белодробен кръвоизлив, с мекониум аспирационен синдром, пневмоторакс, вродени малформации, персистираща пулмонална хипертония, вродена пневмония.
2. Респираторен дистрес с начало след 4-ия час. Причините могат да бъдат: пневмония, вродена сърдечна малформация с белодробен оток, вродена малформация на бронхо-пулмоналната система, метаболитно заболяване.

Към респираторен дистрес у новороденото спадат:

1. Неонатален респираторен дистрес синдром
2. Транзиторна тахипнея у новороденото
3. Други форми на респираторен дистрес у новороденото
4. Респираторен дистрес у новороденото, неуточнен

Клиничната картина на респираторния дистрес у новороденото включва: тахипнея над 60/минута, тираж, експираторно стенене, ноздрено дишане, торако-абдоминален асинхронизъм, акроцианоза, която се дължи на нарушена периферна перфузия.

Клиничните прояви могат да насочат лекаря към етиологията на респираторния дистрес. Характерно за новородените е неравномерното дишане. Доносените деца могат да имат периодично дишане, дихателни паузи (до 10 секунди), алтерниращи с периоди на тахипнея. Апноичното дишане се характеризира със спирането му за период от 20 секунди и повече, асоциирано с брадикардия и цианоза. Ритъмните нарушения са суспектни за аспирация, вътречерепни кръвоизливи, хипогликемия, пневмония, сепсис, могат да се наблюдават идиопатично при недоносени. Обилна секреция от носоглътката се наблюдава при атрезия на хранопровода. Жълтозеленикаво оцветяване на пъпната връв, ноктите и кожата насочва вниманието към мекониум аспирационен синдром.

Допълнителни изследвания, които се правят за поставянето на диагнозата, са: рентгенография на белия дроб и сърцето, кръвно-газов анализ, йонограма, функционални изследвания на белия дроб, които са трудни за извършване в тази възраст.

Лечението се състои в осигуряване на проходими дихателни пътища, кислородотерапия, а в тежките случаи се използва изкуствена вентилация. При недоносените деца, които са с недоразвити бели дробове, се прилага сърфактант.