Преносено новородено, чието тегло не е високо за гестационната възраст МКБ P08.2

В рубриката преносено новородено, чието тегло не е високо за гестационната възраст, са включени състояния засягащи новороденото, при които новороденото или плодът са с гестационна възраст над 42 гестационни седмици или над 294 дни, но ръстът и теглото не са по-големи от тези за срока на бременността.

Тази категория включва случаите на преносеност - т.е раждане на детето след 42 гестационна седмица. Разграничаваме два вида преносеност

• хронологична - раждането на детето е след 42 гестационна седмица, диагнозата се базира на удължено по време вътрематочно развитие на плода;
• биологична - новороденото е с белези на преносеност.

Етиологията на преносеността е неизвестна. При липса на клинична симптоматика може да се касае за грешно изчислена дата на термина.

Основен патогенетичен момент на преносеността е настъпващата плацентарна дисфункция и водеща до фетална аноксия. Плацентата претърпява инволюция и инфарциране, с което пропорционално се намаляват кислородното снабдяване на плода и снабдяването му с хранителнни елементи.

Клиниката на преносеното новородено се характеризира с богата симптоматика с различна степен на изява. Раждането става след установения термин, най-често индуцирано. Още преди раждането има намалено количество на околоплодните води, движенията на плода са намалени, болезнени за майката. При пукване на околоплодния мехур изтичат оскъдно количество зеленикави околоплодни води. Раждането е затруднено, размерите на плода не надвишават гестационната възраст - т.е няма едър плод, но костите на черепа са твърди, трудно се моделират към родовия канал. В зависимост от преносеността масата на плода може да намалее значително - поради липсата на хранителни елементи от плацентарната инцуфициенция и интранаталното страдание на плода. Важно е да се отбележи, че дори и да има намаление на теглото, дължината на новороденото е по-голяма - над 53 см. Новороденото е с данни за интранатална хипоксия и често пролпаква след аспирация, в първите часове може да има умерено до силно изразена хипоксия, колкото по-голяма е била степента на интранаталното страдание толкова по-рано се изявява хипогликемията у новороденото(намаленото ниво на кръвна захар, което при плода се класифицира като стойности под 1,1 ммол/л).

При огледа се забелязва жълто-зелена оцветка на кожата, обвивките и пъпната връв (синдром на Ballantyne - Runge), кожата е суха, люшеша се, пергаментоподобна, склонна към инфекции, по ръцете и ходилата е мацерирана - оприличава се на "ръце на перачка", в областта на скротума и срамните устни има зачервяване, ноктите са дълги, преминават върха на пръстите, ланугото (фината космената покривка) е слабо изразено, липсва верникс казеоза (vernix caseosa) - мазна бяла покривка покриваща новороденото и предпазваща го от мацерация интранатално. Децата често са с криви стъпала поради засилване на интраутеринната компресия от намалението на околоплодната течност.

Децата родени след термин се причисляват към категорията новородени с повишен риск, тъй като има смутена адаптация, висока е перинаталната и ранната неонатална заболеваемост и смъртност, чести са инфекциозните заболявания, голям е рискът от мекониум аспирационен синдром, перинатална асфиксия и други.

Диференциална диагноза се прави с вродени инфекции, хипотрофия на плода от друга причина.

Диагнозата на преносено новородено, чието тегло не е високо за гестационната възраст, се поставя след щателно снета анамнеза - дата на последна редовна менструация за изчисляване на термина, спиране на нарастването на тегло у бременната, изоставане в развитието на плода на ръст - чрез опипване на корема от акушер-гинеколог, чрез ултразвуково изследване, изследване на количеството на естрогени в урината - показателно за плацентарна инсуфициенция. Необходимо е провеждането на амниоскопия - налице е маловодие, околоплодните води са гъсти, зелени, кардиотокографско изследване - нон-стрес тест, функционален окситоцинов тест за определяне готовността за раждане. При раждане новороденото се преглежда от неонатолог, вписват се основните показатели - ръст, тегло, обиколка на глава, гръден кош.

Лечението на преносеността се състои пренатално - при данни за плацентарна инсуфициенция и фетално страдание се предприема индуциране на раждането с медикаменти и провеждането му най-често чрез вагинално родоразрешение, при утежнена акушерска анамнеза като атипично или неправилно предлежание, голяма възраст на майката и други рискови фактори се прибягва до първично цезарово сечение. Новородените се настаняват в интензивно неонатологично отделение където се мониторират ежечасно основните им жизнени показатели, следи се адаптацията им към екстраутеринен начин на живот.

Важно е ранното захранване на детето с майчина кърма, тъй като тя притежава всички необходими елементи необходими за новороденото, при налични противопоказания кърменето може временно да бъде отложено.