Увреждания на плода и новороденото от травма на майката МКБ P00.5

В рубриката увреждания на плода и новороденото от травма на майката са включени състояния, които засягат бебето и са причинени индиректно от травматични състояния на бременната. Причините за травмите и механизмите за тяхното получаване могат да бъдат различни.

Травмите, които могат да засегнат майката, са:

• пътно-транспортни произшествия;
• прободни рани;
• травма на главата;
• изгаряния;
• удавяне;
• удушаване;
• огнестрелни рани;
• ятрогенни наранявания;
• отравяния.

Прочетете повече за травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини мкб S00-T98.

При травми на майката настъпват редица нарушения у плода като:

• хипоксия;
• фетален дистрес;
• инфекции;
• лекарствени реакции;
• преждевременно раждане.

Силно влияние върху плода има пониженото средно артериално налягане на майката с 20%, понижаване на хематокрита на майката с над 50% или понижение на парциалното налягане на кислорода (PaO2) под 60 mmHg, които бързо водят до хипоксия, ацидоза и депресия на плода. Това води до нарушаване на феталното кръвообращение и притока на нутритивни елементи и кислород към плода. В същото време при множествени увреждания в майчиния организъм се образуват ред отпадни продукти от девитализираните тъкани, различни ензими, имунологични клетки, които нахлувайки във феталното кръвообращение вторично засягат плода. Каскадата от цитокини, имунни тела и радикали води до фетален стрес. Той от своя страна води до стимулиране синтезата на простагландини и съзряването на белия дроб, но в същото време при продължително действие се наблюдава фетално страдание.

Неусложнените луксации, контузии и фрактури не оказват съществено значение върху протичането на бременността. От значение е силата и продължителността на травмата. При наранявания с тъпи и остри предмети на матката или разкъсване на оперативен цикатрикс е необходима спешна оперативна намеса.

Патологичните промени, които могат да настъпят по време на бременност най-общо могат да се класифицират като:

• руптура на околоплодния мехур с прекъсване на бременността;
• частично или пълно отлепване на плацентата и загиване на плода;
• хориоамнионит;
• животозастрашаващи за майката и плода кръвоизливи;
• разкъсване на вътрекоремни органи, разкъсване на маточната стена, кръвоизливи в коремната стена и коремната кухина;
• увреждания на черепа, мозъка и гръдния кош.

Счупването на ребра, особено на долните ребра, се съпровожда с лезии на вътрешните органи - руптура на черен дроб и слезка. Те са богато кръвоснабдени органи, което води до хеморагичен и хиповолемичен шок с намаление на циркулацията на кръвта към вътрешните органи и плода. Фрактурите на горните ребра водят предимно до нарушение динамиката на дишането с развитие на хипоксия у майката, ацидоза и същите промени у плода. Фрактурите на прешлени с нарушение целостта на гръбначния мозък водят до спинален шок с намалена перфузия на плацентата и плода на фона на общата неподвижност, обхващаща зони под засегнатата област от гръбначния мозък. Фрактури с дислокация в шийния отдел водят до мигновена смърт на майката поради засягане на дихателния и сърдечно-съдов център, разположени в продълговатия мозък. Плодът може да се спаси, ако започнат ранни реанимационни действия с цел изкуствено поддържане на циркулацията на майката до достигане на фетална белодробна зрялост.

Проникващите наранявания на корема са опасни поради голямата кръвозагуба, възможността от инфектиране и опасността от разкъсване на феталните обвивки.

Фрактурите на костите от тазовия пояс могат да доведат до нарушаване на нормалния механизъм на раждането и освен това има риск от проникване на костни фрагменти в тазовата кухина.

Фрактурите на бедрените кости са свързани с голяма кръвозагуба, трудно възстановяване и с риск от анкилоза на костта и невъзможност за нормално водене на раждането.

Като цяло при всички фрактури на тръбести кости има риск от емболични инциденти, а предвид факта, че при бременната има физиологично повишена съсирваемост, фрактурите и залежаването при имобилизацията налагат повишено внимание при бременна с травма на опорно-двигателната система. Тромбите могат да засегнат жизнено важни органи на майката като сърце, бял дроб и е възможно да попаднат в съдовете на плацентата и да причинят плацентарен инфаркт.

В зависимост от тежестта на травмата, срока на бременността, предприетите медицински действия и състоянието на плода, изходът е различен. При по-леки наранявания, които не са свързани с обилна кръвозагуба, засягането на плода е несъществено. При травми, свързани с обилно кървене, травми в коремната област и особено детеродните органи, засягането на плода е неизбежно и е необходима спешна намеса с овладяване състоянието, както на плода, така и на майката.

Обширните изгаряния водят до хиповолемия у майката и смущение на циркулацията на плода. Общото охлаждане на бременната води до централизиране на кръвообращението - преместване на кръв от периферията към жизненоважни органи като сърце, бял дроб, мозък, което причинява намален кръвоток към плацентата. Освен това сърцето на майчиния организъм може да спре в диастола, което при непредприети реанимационни мерки означава смърт и за плода.

Феталната бариера като цяло е избирателно пропусклива за някои вещества, но част от някои токсични агенти я преодоляват и попадат във феталния кръвоток. В зависимост от срока на бременността влиянието върху плода е различно - в първия триместър най-често тоскичните влияния водят до смърт на плода. В по-късен срок на бременността най-често токсичните възедйствия върху бременната водят до вродени малформации или депресивно състояние на плода. Най-сериозен токсичен ефект от лекарствените препарати поемани от бременната имат хормоналните препарати, опиоидите и някои антибиотици.

Всеки прием на лекарствен медикамент от бременната трябва да бъде обсъден с акушер-гинеколог предвид възможното увреждане на плода. Лекарствените средства са класифицирани в няколко групи спрямо ефекта върху плода по така наречената класификация PRF (pregnancy risk factor - рисков фактор за бременността). Най-безопасните медикаменти са с рисков фактор за бременността A и B. Категория C и D са забранени за употреба от бременни, а тези с категория X имат неизвестен ефект върху плода и не се препоръчват за употреба.

От групата на системнодействащите антибиотици като пеницилини, макролиди, тетрациклини, единствено позволени за употреба от бременната са еритромицина и пеницилина, които са с PRF B. Тетрациклините водят до костни увреждания, хлорамфеникола не се използва при деца под 1 година поради риска от т.нар синдром на сивото бебе. Медикаментът има и токсичен ефект върху костномозъчната хематопоеза.

Хроничната употреба на алкохол от майката е сериозен социален проблем. Специфичното увреждане на плода се характеризира с термина фетален алкохолен синдром, при който е налице умствено изоставане, лицеви и други асоциирани аномалии, изоставане в растежа, намален мускулен тонус.

Системната употреба на наркотични вещества от майката води до наркотична зависимост и на плода с развитието на абстинентен синдром в първите дни след раждането. Децата родени от майка с наркозависимост са често или преждевременно родени, или хипотрофични, наддават бавно на тегло, имат трудности в нервно-психическата сфера.

Прочетете повече за уврежданията, които могат да настъпят у плода поради проникнали вредни вещества през плацентата тук.

Диференциална диагноза се прави със заболявания причинени от заболявания на други органи и системи на майката, увреждания на плода и новороденото от извършване на хирургични намеси при майката и други.

Диагнозата често е затруднена поради голямото разнообразие от акушерски патологии от една страна и заради мнимото протичане на някои травматични увреждания от друга. Увреждания на плода и новороденото от травма на майката се диагностицират след преглед на майката - сваляне на статус, провеждане на всички допълнителни инструментални изследвания - рентгенография, компютърна томография, лабораторно изследване на кръв, урина и други, ултрасонографско изследване на плода, при нужда провеждане на токсикологично изследване.

Лечението на тези увреждания се състои в спешни медицински действия, при нужда оперативна намеса - спиране на кръвозагубата с локална хемостаза, ликвидиране източника на кървене, осъществяване на адекватен системен и фетален кръвоток. При нужда - по преценка на специалиста може да се премине към ранно родоразрешение в интерес на майката или на плода. След раждането новороденото също трябва да е под непрекъснат реанимационен контрол.

Профилактиката на увреждания на плода и новороденото от травма на майката се състои в избягване на травмите от страна на майката и навременна медицинска намеса при настъпили инциденти.