Увреждания на плода и новороденото от извършване на хирургични намеси при майката МКБ P00.6

Плодът е незрял организъм, който е много чувствителен към различни въздействия. Могат да настъпят различни увреждания на плода и новороденото от извършване на хирургични намеси при майката като амниоцентеза, хорион биопсия, сърдечни операции и други операции, при които има голяма кръвозагуба.

Амниоцентезата е медицинска процедура, използвана в пренаталната диагностика на фетални хромозомни аномалии и инфекции. При интервенцията се взема малко околоплодна течност, която съдържа фетални клетки, вземат се проби от амниотичния сак, обграждащ плода, и се изследва феталната ДНК за генетични аномалии.

Процедурата се извършва с игла, която се вкарва през коремната стена на майката, след това през стената на матката и накрая в амниотичния сак. Под ехографски контрол лекарят пробива амниотичния сак далеч от плода и извлича около 20 мл околоплодна течност. Ако се използва за пренатална диагностика, феталните клетки се отделят от пробата и се култивират в хранителна среда, след това се фиксират и оцветяват. Под микроскоп хромозомите се изследват  за аномалии.

Най-често причината да се направи амниоцентеза е да се определи дали бебето има някое генетично заболяване или хромозомна аномалия, като синдром на Даун. Изследването се извършва, когато жената е между 15 и 20 гестационна седмица. Амниоцентезата се прави на жени, които са с повишен риск за генетични и хромозомни проблеми. Все пак процедурата е инвазивна и крие риск от спонтанен аборт.
Усложнения на амниоцентеза включват преждевременно раждане, респираторен дистрес, различни малформации, фетална травма и други. Рискът от спонтанен аборт при амниоцентезата е около 0,6%. За разлика от амниоцентеза, рискът от спонтанен аборт при хорион биопсията е по-висок, приблизително 1 на 100.

По време на бременност могат да се получат редица увреждания на плода и новороденото от  извършване на хирургични намеси при майката. Оперативните интервенции по време на бременност крият риск, както за майката, така и за плода. Бременната жена е с хиперкоагулация (кръвта е с повишена съсирваемост). Тази промяна в съсирването помага за ограничаване загубата на кръв по време на раждането, но има висок риск от поява на тромби по време или след операцията. Операциите по време на бременност се правят, ако става дума за спешни състояния, чиeто лечение не може да се отложи. При тежки операции, при които се губи много кръв, може да настъпи хипоксия на плода.

Диагнозата на уврежданията на плода може да се постави още преди раждането или скоро след него. Методите, които се използват за перинатална диагностика, са основно: ехография, лабораторни изследвания, ехокардиография и други.

Някои от уврежданията на плода са несъвместими с живота, други могат да се лекуват само оперативно, а трети – симптоматично.