Гонорея, усложняваща бременността, раждането или послеродовия период МКБ O98.2

Гонореята (трипер, гонококция) е половопредавана инфекция, която се причинява от бактерията Neisseria Gonorrheae.

Бактерията е диплокок , открита от А.Наисер (1879г.) има формата на двойка кафени зърна, обърнати едно срещу друго с вдлъбнатите си части.

Различават се 5 типа гонококи като 1, 2 и 5 са патогенни, а 3 и 4 – непатогенни. Размножаването на гонокока е на всеки 15 минути.

При едновременно боледуване и от трихомоназа гонококът може да живее в eдноклетъчното тяло на вагиналния трихомонас да е защитен от циркулираците в кръвта антибиотици – ендоцитобиоза.

Гонококите имат афинитет към цилиндричния епител (цервикс на матката, уретра) докато многослойния плосък епител (вулва, влагалище) е устойчив към тях.

Патогенезата при гонорея, усложняваща бременността, раждането или послеродовия период е специфична.

Заразяването става по полов път - по вагинален, орален, анален път с инфектиран партньор. Заразяването става преди или по време на бременност.

Забременяването е затруднето ако са засегнати вулва, вагина на жената.

Засегнати са цервикса и уретрата, фаринкс, ректум, очи, шия.

При разпространение на гонококовия диплокок в ендометриума на бременната може да се стигне до аборт в 8 - 16 г.с. при заразяване след 16 г.с. поради сливането на decidua vera с decidua capsularis разпространението се ограничава само в долните отдели на женските полови органи.

Ако инфекцията засегне матка, тръби и яйчници в послеродовия период може да се стигне до вторичен стерилитет.

Предразполагащи фактори са удължен, повторен, по-темперементен полов акт.

Бременната жена не развива нито вроден, нито придобит имунитет.

Възможно е бременната да не развива симптоми на гонореята, което се обяснява с индивидуални особености и устойчивост на лигавиците или оскъдно количество гонококи попаднали при половия контакт.

Извънполовото заразяване става изключително рядко.

Болната от гонорея майка предава заболяването на новороденото по време на раждане.

Гонококцията при бременни може да засегне уретра и цервикс на матката да се развият уретрит и цервицит. Протичането на гонококов уретрит и цервицит може да е остро и хронично.

Симптомите при гонорея, усложняваща бременността, раждането или послеродовия период :

• парене, сърбеж, болка по време на уриниране;

• болки  ниско в корема;

• изтичане на жълто-зелен пурулентен (гноен) ексудат;

• кървав секрет;

• повишаване на температурата;

• общо неразположение.

Възможно е да се засегнат и парауретралните жлези (жлези на Скене), които се превръщат в болезнени възелчета. Възпалението се нарича скенеит.

Бартолиновите жлези (жлези, които се намират в долната трета на срамните устни) също могат да се засегнат от гонокока. Развива се бартолинит остър или хроничен.

Жлезата увеличава размерите си и става силно болезнена. Има втрисане и висока температура. Кожата е еритемна (зачервена), опъната и лъскава и може да се стигне до фистулизация (образуване на фистула) и абсцедиране (образуване на абсцес).

При гонококция могат да се засегнат матката, маточните тръби и яйчниците (тазововъзпалителна болест) и да се развие ендометрит (възпаление на ендометриалния слой на матката), салпингит (възпаление на маточните тръби), оофорит (възпаление на яйчниците).

При тези случай има болка ниско в корема, кръвен ексудат, повишена температура.

Гонококцията може да е причина за възникване на ектопична бременност (бременност, при която развитието на плода става извън матката).

Метастатичните (хематогенни) усложнения при гонококция са гонококов сепсис, еднокардит, палмоплантарна кератодермия, артрит.

Диагноза на гонорея, усложняваща бременността, раждането или послеродовия период:

• Намазка по грам – гонококът се оцветява в червено;

• Посявка върху хранителната среда на Тайер – Мартин;

• Имунофлуоресценция;

• Реакция на свързване на комплемента (РСК на Bordet – Gengou);

• Уретроскопия;

• Конфронтация – едновременно изследване на двамата партньори за изясняване на диагнозата и за избягване на пинг-понг инфекцията.

Лечение на гонорея, усложняваща бременността, раждането или послеродовия период.

Прилата се диета без подправки.

Консервативното лечение (с медикаменти) на бременните се прави с лактамни антибиотици (цефалоспорини).

Не бива да се допуска засягане на матка, маточни тръби и яйчници при бременни жени.

Профилактика на офталмията след раждане на новороденото се осъществява с накапване на 1-2 капки от 1% разтвор на сребърен нитрат в очите – метод на Креде.
Децата развиват конюнктивит – ophthalmia neonatorum, с оток, зачервяване, на клепача, образуване на гноен секрет , който изтича под налягане. Ако не се проведе лечение се засяга роговицата и се стига до ослепяване.