Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Бременност, раждане и послеродов период Родоразрешаване Спонтанно раждане при едноплодна бременност

Спонтанно раждане при едноплодна бременност МКБ O80

Спонтанно раждане при едноплодна  бременност МКБ O80 - изображение

Множество органи и системи вземат участие в родилния процес.

От тях с най-голямо значение са матката, мекия родов канал, костния таз, напречна набраздената мускулатура на коремната стена, тазовото дъно.

По време на раждането има значително натоварване на сърдечно-съдовата и дихателната система.

Спонтанно раждане при едноплодна бременност се характеризира с изгонване на плода и придатъците му от кухината на матката посредством ритмичните и производителни маточни контракции, а в последствие и силата на коремната преса.

Към спонтанно раждане при едноплодна бременност принадлежат:

  • Спонтанно раждане при тилно предлежание.
  • Спонтанно раждане при седалищно предлежание.
  • Друго спонтанно раждане при едноплодна бременност.
  • Спонтанно раждане при едноплодна бременност.

Причините за започването на раждането не са установени. Съществуват множество различни теории:

  • Механична теория - според , която раждането настъпва вследствие на абнормното преразтягане на матката, което води до възникването на маточни контракции.
  • Плацентарна теория - според, която вследствие на остаряването на плацентата и отделянето на специфични вещества от нея се предизвикват маточни контракции, които предизвикват раждането.
  • Хормонална теория - високите нива на естрогена с напредването на бременността, обуславят хипертрофията на миометриума на матката. В мускулните клетки се повишава нивото на натриеви йони, а намаляват калиевите. В резултат на това се повишава мембранния потенциал и се появяват маточни контракции. Прогестеронът потиска маточните контракции. Затова снижаването на прогестероновия синтез е характерно за края на бременността.

Предвестници на раждането са:

  • Облекчаване на областта под ребрената дъга, спускане на маточното дъно и поява на симптоми от повишен натиск в областта на малкия таз.
  • Изчезват натискът над стомаха и затрудненото дишане.
  • Увеличаване на слузно - серозното вагинално течение.
  • Зачестяване на контракциите на бременната жена – усещат се като втвърдяване на корема, често се наблюдава болка или дискомфорт ниско в корема и кръста.

Сигурни признаци за настъпващо раждане са:

  • Изглаждане на шийката и налично разширевние на цервикалния.
  • Слузно кръвенисто течение.
  • Редовни маточни контракции на 10 минути.
  • Издуващ се по време на контракции окоплоден мехур.
  • Изтичане на окоплодни води.

Спонтанно раждане при едноплодна бременност се характеризира с три периода: период на разширение на цервикалния канал, период на изгонване и плацентарен период.

Спонтанно раждане при едноплодна бременност включва първи период на раждане – период на разширение на цервикалния канал.

През първия период на раждането се характеризира с това, че маточните контракции зачестяват и стават на равни интервали между тях, стават болезнени, т.е. оказват влияние върху маточната шийка като предизвикват нейното разширение.

Първият период на раждането продължава до пълно разширение на цервикалния канал -10 см.

През първия период на раждането се наблюдава слузно кръвенисто течение от отпадането на слузестата запушалка. Кръвта се дължи на повърхностни разкъсвания на мукозата на цервикалния канал или отварянето на децидуални съдове. Слузта съдържа десквамирани клетки от повърхностния слой на лигавицата на цервикалния канал. През бременността тази запушалка предпазва цервикалния канал и плодния сак от асцендентна инфекция.

Характерно за маточната контракция е, че тя започва известно време преди раждащата жена да усети болка и завършва след преминаване на болката.

Болките се дължат на разтягане на зони с нервни влакна – нервно сплетение на Франкенфойзер, разположено в областта на вътрешния отвор на цервикалния канал.

Матката се състои от активна и пасивна част.

Активната част на матката е маточното тяло. Силно развитата мускулатура в областта на маточното тяло е движещата сила на маточните контракции.

Истмичната част на матката е с по-слабо развита мускулатура от тялото на матката тя е пасивната част и подлежи на разтягане и притегляне от страна на активната.

Границата между маточното тяло и истмичната част на матката се нарича пръстен на съкращение.

След всяка контракция горния (активния отдел) се контрахира, а долния се дистрахира. При дистракцията става притегляне на маточната шийка от долния утеринен сегмент, като се получава така, че тя постепенно влиза в състава на долния маточен сегмент и се слива с останалата част на тялото на матката. По този начин разкритието на маточната шийка започва отвътре навън.

При всяка една контракция под влияние на повишеното интраутеринно налягане околоплодната вода се насочва надолу, като преминава покрай пролежащата част на маточните и цервикалните стени.

Част от околоплодната течност преминава в тази част на околоплодния мехур, който се намира в долния полюс на плодното яйце. Тази част на околоплодните води се нарича предни води. Навлизането на предлежащата част в костния таз води до плътно разделяне на предни от задни околоплодни води, които оставят около плода.

Предлежащата част на плода е притисната към заобикалящите я стени на мекия родилен път и към вътрешната повърхност на костния пръстен на малкия таз. Пръстенът на плътното притискане на предлежащата част на плода към тъканите на родилния път се означават като пръстен на съприкосновение.

Образуването на пръстен на съприкосновението се последва от окончателното разделяне  на предните и задни води и сформирането на мехур.

Образувания мехур, разположен пред предлежащата част се втиква все повече и повече във фуниеобразно разширяващата се маточна шийка, като по този начин започва да упражнява натиск върху изтънените стени на шийката. Намиращите се в тази област нервни окончания започват да се дразнят още повече, при което маточните контракции зачестяват и се усилват още повече.

Така след всяка контракция настъпва фуниеобразното разкритие на цервикалния канал, което води до пълното изглаждане и разкритие на външното отвърстие.

При получилото се голямо или пълно разкритие долния полюс на яйцето остава без подпора, силно разтегнатите ципи не могат да издържат на увеличаващия се натиск.

Околоплодният мехур се пука, вследствие на което изтичат предните води. Задните води изтичат едва след раждането на тялото на детето.

При първескини от началото на раждане до пълно разширение на маточната шийка преминават около 10 - 12 часа, а при многораждали – около 7-9 часа.

Първия период завършва с пълното разширяване на цервикалния канал, като след него започва втория период на раждане – периода на изгонване.

Спонтанно раждане при едноплодна бременност включва втори период на раждането - период на изгонване – започва от времето на пълно разширение на цервикалния канал и завършва с раждане на плода.

През втори период маточните контракции стават по-силни и по-продължителни.

Чувството за болка намалява, а предлежащата част на плода навлиза дълбоко в таза и започва да притиска и разпъва мекия родилен път – влагалищните стени и мускулатурата на тазовото дъно.

При преминаването на предлежащата част на плода през тазовата мускулатура и достигането и до тазовото дъно е съпроводено с чувство за напъни.

По време на напъните към контракциите се добавя и действието на коремната преса.

Предлежащата част на плода спускайки се дълбоко в малкия таз, притиска нервните разклонения, изхождащи от plexus sacralis и nervus obturatorius, на което се дължи усещането за болка в кръста и по дължина на долните крайници.

Когато предлежащата част достигне до тазовото дъно започва да се притиска и ануса, който остава отворен. Настъпва изместване на опашната кост назад, при което тя не представлява препятствия за спускащата се предлежаща част.

По време на напъните предлежащата част на плода отначало започва да се показва през rima pudendi, но след като контракцията премине, се връща обратно и се покрива от външните гениталии от влагалищната стена. При тези случаи се казва, че предлежащата част на плода се врязва. Връщайки се назад, предлежащата част не достига до изходно положение, което е имала в началото на предишната контракция. Налице е стъпаловидно напредване на раждането.

Достигайки до известно положение, предлежащата част на плода остава видима и в паузите между контракциите – предлежащата част прорязва.

Когато стигне до долния ръб на симфизата, предлежащата част на плода опира определена нейна точка и се завърта около нея. Точката, около която става завъртането се нарича хипомохлион.

Плоскостта, около която става завъртането на предлежащата част на плода се нарича плоскост на прорязване.

След завъртането на предлежащата част на плода следва нейното раждане. С раждането на останалата част от тялото на плода завършва периода на изгонване на плода и започва плацентарния период.

Продължителността на периода на изгонване е около 60 – 90 минути за първескини и около 30 – 60 минути за многораждали.

Спонтанно раждане при едноплодна бременност включва трети период на раждането-плацентарен период.

Периодът на изгонване на плацентата започва от времето непосредствено след раждането на плода и завършва с раждане на плацентата.

След раждането на плода маточните стени остават отпуснати за известен период от време . Липсват маточни контракции.

След това стените на матката се адаптират чрез постепенно контрахиране към намаленото интраутеринно съдържание в което има плацентата и околоплодни ципи.

Настъпва ретракция на маточната мускулатура, при което мускулните влакна на миометриума се усукват едно спрямо друго. Повишения маточен тонус води до отделяне на плацентата, което се обуславя от разминаването на плацентарната повърхност и повърхността на маточната стена.

Раждането на плацентата става по два основни механизма:

  • Метод на Щулце, който се характеризира с образуване на ретроплацентарен хематом, при което плацентата започва да се спуска през маточната кухина с феталната си повърхност напред.
  • Метод на Дънкан, който се характеризира с това, че кръвта изтича навън. Плацентата се спуска надолу и се ражда в странично положение.

С раждането на плацентата завършва плацентарния период и започва послеродилният период.

4.4, 7 гласа

ВИДОВЕ Спонтанно раждане при едноплодна бременност МКБ O80

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Клинични пътеки