Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Бременност, раждане и послеродов период Родоразрешаване Спонтанно раждане при едноплодна бременност Спонтанно раждане при едноплодна бременност, неуточнено

Спонтанно раждане при едноплодна бременност, неуточнено МКБ O80.9

Спонтанно раждане при едноплодна бременност, неуточнено МКБ O80.9 - изображение

Спонтанно раждане при едноплодна бременност представлява изгонване на плода и придатъците му от маточната кухина посредством ритмичните и производителни маточни контракции, а в последствие и силата на коремната преса.

Съществуват предвестници на раждането, които не са сигурни. Това са изчезване на тежестта под ребрената дъга, изчезване на натиска над стомаха и затрудненото дишане, увеличаване на слузното вагинално течение, зачестяване на контракциите, както и на болките или дискомфорта ниско в корема и кръста.

Сигурни признаци на раждането са изглаждане и разширение на шийката, наличие на слузно кръвенисто течение, маточни контракции на 10 минути, наличие на издуващ се по време на контракции околоплоден мехур, изтичане на околоплодни води.

Спонтанно раждане при едноплодна бременност се характеризира с три периода:

  • Период на разширение на цервикалния канал.
  • Период на изгонване.
  • Плацентарен период.

Спонтанно раждане при едноплодна бременност включва първи период на раждане.

Първи период започва с появата регулярни и силни маточни контракции и завършва с пълното разширение от 10 см. Маточните контракции зачестяват и стават на равни интервали между тях, стават болезнени и започват да оказват влияние върху маточната шийка като предизвикват нейното разширение.

Наблюдава се слузесто кръвенисто течение от отпадането на слузестата запушалка.

Със зачестяване на маточните контракции, болките се засилват. Болките се дължат на разтягане на зони с нервни влакна – нервно сплетение на Франкенфойзер. Нервното сплетение се намира в областта на вътрешния отвор на цервикалния канал.

Матката на раждащата жена условно може да се раздели на два отдела - активен и пасивен отдел.

Активният отдел на матката е маточното тяло, а истмичната част на матката е с по-слабо развита мускулатура от тялото на матката тя е пасивният отдел.

Границата между двата отдела се нарича пръстен на съкращение.

След всяка контракция горния (активния отдел) се контрахира, а пасивния се дистрахира. По време на дистракцията става притегляне на маточната шийка от долния утеринен сегмент, вследствие на което постепенно той влиза в състава на долния маточен сегмент и се слива с останалата част на тялото на матката. Така разкритието на маточната шийка започва отвътре навън.

След всяка една контракция под влияние на повишеното интраутеринно налягане част от околоплодната течност преминава покрай предлежаща част и достига до долния полюс на околоплодния мехур. Тази част на околоплодните води се нарича предни води. Навлизането на предлежащата част в костния таз и сформирането на пръстен на съприкосновението води до плътно разделяне на предни от задни околоплодни води, които оставят около плода.

Сформирането на пръстен на съприкосновението се последва от окончателното разделяне на предните и задни води и сформирането на мехур.

Образувания мехур, разположен пред предлежащата част се втиква все повече и повече във фуниеобразно разширяващата се маточна шийка, като по този начин започва да упражнява натиск върху изтънените стени на шийката.

След всяка контракция настъпва фуниеобразното разкритие на цервикалния канал. Настъпва пълното изглаждане и разкритие на външното отвърстие.

При наличие на голямо или пълно разкритие долния полюс на яйцето остава без подпора, силно разтегнатите ципи не могат да издържат на увеличаващия се натиск, вследствие на което околоплодният мехур се пука и изтичат предните води. Задните води изтичат едва след раждането на тялото на детето.

Първия период завършва с пълното разширяване на цервикалния канал, като след него започва втория период на раждане – периода на изгонване.

Спонтанно раждане при едноплодна бременност включва втори период на раждане.

През втори период маточните контракции стават по-силни и по-продължителни, като при преминаването на предлежащата част и достигането и до тазовото дъно е съпроводено с чувство за напъни, които се дължат на действието на коремната преса.

Постепенно чувството за болка намалява, а предлежащата част започва да притиска и разпъва мекия родилен път – влагалищните стени и мускулатурата на тазовото дъно.

Спускайки се дълбоко в малкия таз, предлежащата част притиска нервните разклонения, изхождащи от plexus sacralis и nervus obturatorius, вследствие на което се усеща болка в кръста и по дължина на долните крайници.

Достигайки до тазовото дъно започва да се притиска и ануса, който остава отворен. Настъпва изместване на опашната кост назад, при което тя не представлява препятствия за спускащата се предлежаща част.

По време на напъните предлежащата част на плода започва да се показва през rima pudendi, но след преминаването на контракцията, се връща обратно и се покрива от външните гениталии от влагалищната стена (врязване на предлежащата част).

След няколко силни и ефективни контракции, предлежащата част на плода остава видима и в паузите между контракциите (предлежащата част прорязва).

Стигайки до долния ръб на симфизата, предлежащата част опира определена нейна точка и се завърта около нея. Тази точка се нарича хипомохлион.

Плоскостта, около която става завъртането на предлежащата част на плода се нарича плоскост на прорязване.

Спонтанно раждане при едноплодна бременност включва втори период на раждане.

Плацентарния период започва от времето непосредствено след раждането на плода и завършва с раждане на плацентата.

След раждането на плода стените на матката се адаптират чрез постепенно контрахиране към намаленото интраутеринно съдържание, в което има плацентата и околоплодни ципи. Повишения маточен тонус и наличната ретракция на мускулните влакна води до отделяне на плацентата, което се обуславя от разминаването на плацентарната повърхност и повърхността на маточната стена.

Отделянето на плацентата става по два основни механизма:

  • Метод на Щулце, който се характеризира с образуване на ретроплацентарен хематом, при което плацентата започва да се спуска през маточната кухина с феталната си повърхност напред.
  • Метод на Дънкан, който се характеризира с това, че кръвта изтича навън. Плацентата се спуска надолу и се ражда в странично положение.

Плацентарния период завършва с раждането на плацентата и започва послеродилният период.

3.6, 5 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО