Спонтанно раждане при тилно предлежание МКБ O80.0

Нормалното раждане е процес на преминаване на плода през родилните пътища – матка, влагалище и външните гениталии, което се осъществява с помощта на движещи сили - маточните контракции и напъните (действието на коремната преса).

Спонтанно раждане при тилно предлежание протича в три стадия: първи стадий на разширение на маточната шийка, втори стадий на изгонване на плода и трети стадий плацентарен период.

Механизмът на тилното предлежание е типичен за нормалното раждане. При него предлежащата част (главата) има два ориентира: водеща точка е малката фонтанела и водеща линия - сутура сагиталис.

При тилно предлежание позицията на плода може да бъде: първа (при гръб на плода, обърнат наляво) и втора (при гръб, обърнат надясно). Преден вид – когато гърбът е извит напред; заден вид – когато гърбът е извит назад.

В механизма на тилно предлежание се различават следните основни етапи: ангажиране на главата в малкия таз, спускане на главата, флексия, вътрешна ротация, дефлексия, външна ротация, раждане на рамената и останалата част от тялото.

Спонтанно раждане при тилно предлежание енай-често срещаното раждане.

Обикновено на термин при първескини главата на плода е прилегнала към входа на таза. При многораждала главата на плода е над входа на таза, като нейното навлизане в таза става едва след започване на родилната дейност.

След като се е спуснала в малкия таз главата на плода започва да среща съпротива от маточната шийка, стените на костния таз и от мускулатурата на тазовото дъно. В резултат на това главата се флектира така, че брадичката на плода да опира в гърдите на плода. Това става чрез въздействие на родилните сили, пренесени върху главата и гръбначния стълб на плода. В началната част на спускането в малкия таз, главата на плода се намира в предно-черепно положение и след това под действието на родилните сили преминава в тилно предлежание.

Прикрепването на феталните черепни кости една към друга позволява такова сместване и оформяне на главата, което заедно с гореспоменатата допълнителна флексия позволява преминаващата през родилните пътища глава да намалява (относително) обема си. Гръбначният стълб е съединен с главичката не централно, а по-близо до тила - това съединение се оказва двураменен лост, на чийто къс край се намира тилът, на дългия край - челото. Натискът отгоре - надолу се предава предимно към тила, който се спуска надолу към изхода, а брадичката се доближава към гръдния кош. В резултат на това огъване на главичката тя преминава през таза с най-малкия си размер и с най-малката си окръжност.

Вътрешната ротация на главичката - извършва се симулантно със спускането й. След като достигне до тазовото дъно главата се ротира така, че тилът се обръща към симфизата. Когато гърбът е обърнат напред главата се завърта на около 45 градуса, а когато е назад, главата се завърта на 125 градуса. Ротацията се определя от V - образно разположения m. lewator ani, от костната система на таза.

През време на напъните слязлата до тазовото дъно главичка започва да се подава - да се врязва в rima pudenda. Следва прорязване на главичката. Родената главичка е с лице, насочено към ануса. След раждането на главичката рамената достигат до тазовото дъно, разположени напречно.

Раждането завършва с дефлексия на главата, т.е. след завършване на вътрешната ротация тилната част на плода опира под симфизата като по този начин се образува опорна част (хипомохлион), около която се завърта главата, в резултат на това се раждат челото, носа и брадичката на плода.

След като главата се е родила следва нейната външна ротация, която зависи от ротацията на раменния пояс в таза.

Със следващите два напъна рамената се завъртат така, че diameter biacromialis се ротира на 90° и се установява в правия диаметър на тазовия изход. Ротиралият се вътрешно раменен пояс довежда до външно ротиране на главичката на 90°, така че лицето при първа позиция гледа дясното бедро на раждащата.

След външната ротация следва раждането на раменния пояс. При следващите напъни под симфизата се подава предното рамо, а след него под перинеума и задното. Останалата част на плода се ражда сравнително бързо след раждане на раменния пояс.

При спонтанно раждане при тилно предлежание се прийомите на Леополд и ултразвук за установяване на предлежанието на плода.

Раждането при тилното предлежание в повечето случаи завършва спонтанно и поведението е очаквателно. В някои случаи е наложителна акушерска намеса за подпомагане на родилния процес, може да се наложи вакум екстракция или налагане на форцепс.