Бременност, завършваща с аборт

от 29 яну 2014г., обновено на 08 дек 2022г.

Бременност, завършваща с аборт е сравнително често срещано състояние в медицинската практика.

Абортът е преждевременно прекъсване на жизнеността на плода чрез спонтанно или изкуствено изхвърляне или отстраняване на ембриона от матката, предизвикващо смъртта на ембриона.

Според законовата система на България прекъсване на бременността става преди 12 гестационна седмица на бременността. След този период всяко прекъсване на бременността по немедицински индикации се счита за криминален аборт.

Бременност, завършваща с аборт е състояние, при което бременността завършва без раждане на плод, а с прекъсването й - аборт.

Съществуват различни видове аборти:

I)Спонтанен аборт

a)Ранен аборт (едноетапен):

Заплашващ аборт.
Започващ аборт.
Прогредиентен аборт.
Инкомплетен аборт.
Комплетен аборт.

b)Късен аборт (двуетапен):

Аборт тип раждане.
Аборт тип цервикална недостатъчност.

c)Задържан аборт (ранен и късен).

d)Хабитуален аборт (ранен и късен).

e)Септичен аборт(ранен и късен).

II)Изкуствен аборт

Аборт по желание.
Аборт по медицински индикации.
Криминален аборт.

Към бременност, завършваща с аборт принадлежи ранен спонтанен аборт.

Ранният спонтанен аборт представлява едноетапен аборт до 12г.с.

Най-честите причини за ранен спонтанен аборт са дефекти на плодното яйце, анатомични и хромозомни аномалии, които водят до кухо яйце (липсващ плод) или загинал такъв missed abortion.

Причините за тези аномалии са ендогенни и екзогенни. Те могат да бъдат оплождане на презряла яйцеклетка, непълноценна сперма, наличие на остри вирусни инфекции - (рубеола, грип, морбили), ендокринни заболявания (диабет, хипертиреоидизъм), радиации, химикали оказващи вредно влияние върху човешкия организъм, възпалително изменен ендметриум и други.

Клинична картина на ранния спонтанен аборт е много характерна. Един от най-характерните симптоми са:

кръвотечение(кръвта може да бъде кафеникава или ясна, а количеството и може да бъде оскъдно до обилно).
болка локализирана ниско в корема и кръста.
изпаднали плодни части(при инкомплетен и комплетен аборт).

При вагинално изследване може да се установи матка, която отговаря или не на срока на бременноста, промени в маточната шийка, които се изразяват в скъсяване или разширение на вътрешния отвор.

За диагнозата на ранен спонтанен аборт основно значение имат вагинален оглед и бимануално туше, извършването на УЗИ, хормонални изследвания (ЧХГ, естрогени и други).

Диференциална диагноза на ранен спонтанен аборт се прави с извънматочна бременност, полипи, карцином, цервикални ерозии,мола хидатидоза.

Лечение на ранен спонтанен аборт зависи от състоянието на пациентката и плода.

При заплашващ и започващ аборт се прилагат покой на легло, витаминотерапия, спазмолитици. При липсващ или загинал плод и при прогредиентен, инкомплетен и комплетен аборт се извършва маточен кюретаж (abrasio residuorum).

Към бременност, завършваща с аборт принадлежи късен спонтанен аборт.

Късният спонтанен аборт включва аборт тип раждане, който по своята същност представлява двуетапен аборт, протичащ с изгонване на плода и след това на плацентата.

Причините за късен спонтанен аборт са много разнообразни. Той може да се дължи на малформации на плода, маточна и плацентарна патология като хипопластична матка, маточни малформации, миоми, маточни синехии, плацента превия цервиковагинална инфекция, многоводие, многоплодна бременност.

Клинични картина на късен спонтанен аборт е много характерна. Едини от най-характерните симптоми са:

зачестяване, усилване и удължаване на маточните контракции.
наличие на болки ниско в корема и кръста.
кръвотечение.
понякога състоянието може да започне и със спонтанно изтичане на околоплодните води.

За диагнозата основно значение има клиничната картина, анамнезата, вагиналния преглед, УЗИ чрез което се измерва дължината на маточната шийка.

Лечение на късен спонтанен аборт е характерно.

Използват се потискащи контракциите медикаменти (при заплашващ и започващ аборт).

При кръвотечение се прилагат спазмолитици, а при обилно кръвотечение - прекъсване на бременността.

При изтекли води, без разширение на шийката, без болки се предизвиква аборт чрез простагландини с локално приложение или балон-катетър и окситоцинова инфузия.

Късният спонтанен аборт включва аборт тип цервикална недостатъчност. Не малка част от абортите, които стават във второ тримесечие се дължат на цервикална недостатъчност.

Причините за цервикална недостатъчност са много:

Травма на шийката.
Хормонални или конгенитални причини, които водят до преждевременното и узряване.
След конизация или ампутация.
Наличие на къса маточна шийка.

Клинична картина на цервикалната недостатъчност е много специфична. В голям процент от случаите се наблюдава слузесто вагинално течение, безболезнено разширяване на шийката без кървене, с пролабиране на околоплодния мехур във влагалището, след което мехура се пука. Състоянието често е съпроводен със слаби болки, чувство тежест ниско в корема.

Лечението е оперативно и се изразява в поставянето на серклаж (серклажен конец).

Към бременност, завършваща с аборт принадлежи задържан аборт.

Задържан аборт е налице, когато плодът е загинал, но се задържа изхвърлянето му по някаква причина.

Клинично състоянието се характеризира с налично кафеникаво вагинално течение (понякога може да липсва), матка с намалени размери, плод без сърдечна дейност (доказва се чрез УЗИ). Характерен белег е и постепенното изчезване на общите признаци на бременността като гадене, повръщане, болки в гърдите. Нивата на хормоните на бременността намаляват.

За диагнозата основно значение имат клиничната картина, анамнезата, вагиналния преглед, УЗИ, чрез което се установява липса на сърдечна дейност на плода.

Лечението на състоянието е специфично и се изразява във вакуум аспирационен метод (първия месец), прилагане на простагландини под формата на супозитории с цел изхвърляне на плода и плацентата и ревизия на матката (втори месец).

Към бременност, завършваща с аборт принадлежи хабитуалният аборт.

Хабитуалният аборт може да бъде първичен и вторичен и представлява състояние, което се характеризира с наличие на повече от три последователни спонтанни аборта при жената.

Етиология на хабитуален аборт:

Генетични причини - хромозомни аномалии.
Маточни аномалии - миоми, анатомични дефекти на матката, маточни синехии, недостатъчност на цервикса на матката.
Ендокринни фактори - дефектна лутеална фаза.
Имунологични причини - имунологична несъвместимост между майка и плод.

Лечение на хабитуален аборт е характерно. Извън бременността се прилагат изследвания за уточняване на причините за възникване на хабитуален аборт и при възможност се коригират оперативно или посредством медикаментозна терапия.

Към бременност, завършваща с аборт принадлежи септичен аборт.

Септичният аборт по своята същност представлява аборт, който е усложнен с възпалителен процес.

Различават се:

фебрилен аборт - инфекцията е в матката.
усложнен фебрилен аборт - инфекцията е в малкия таз.
септичен аборт - инфекцията е разпространена в паренхиматозните органи.

Най-често причината завъзникването на септичния аборт е криминален аборт, след който възникват възпалителни усложнения, но състоянието може да се наблюдава и при всички други аборти. Други причини могат да бъдат липса на стерилни условия при извършване на аборта, непълно изпразване на маточната кухина при аборт, протрахиран ход на аборта.

Клинична картина на септичния аборт се характеризира с висока температура, адинамия, маточна болезненост, зловонно гнойно течение от матката. При най-тежките случаи може да се стигне дори до септичен шок.

За диагнозата септичен аборт основно значение имат клиничната картина, анамнезата, както и ултразвуковото изследване.

Лечение на септичен аборт понякога може да бъде много трудно.

Прилагат се широкоспектърни антибиотици след идентификация на микроорганизмите. При наличие на задържани части в матка се извършва абразио резидуорум.

При септичен шок се осъществява коригиране на хемодинамиката, прилагат се Допамин при нужда, вливат се белтъчни разтвори, кръв и други. При неуспех и тежък процес може да се премине към отстраняване на матката, при което се премахва и първичното огнище.

Към бременност, завършваща с аборт принадлежи изкуствен аборт.

Изкуствен аборт включва аборт по желание (до 12 гестационна седмица), аборт по медицински индикации (до 20 гестационна седмица) и криминален аборт.

Усложненията, които могат да се наблюдават при изкуствения аборт са:

ранни усложнения - травматични и възпалителни.
късни усложнения - менструални усложнения, фертилитет, стерилитет.

Късните усложнения са свързани главно със синдрома на Ашерман описан през 1948 г., който се причинява от травма (интерупцио, кюртаж), инфекция, задържани плодни части, които увреждат ендометриума и причиняват вътрематочни адхезии. Това се изявява с менструални разстройства, стерилитет, хабитуални аборти, преждевременни раждания, смущения в прикрепянето на плацентата.

Лечение на усложненията при изкуствен аборт:

При перфорация на матката - лапаротомия, шев на матката, хистеректомия.
При възпалителни изменения - антибиотична терапия.
При синдром на Ашерман - отлепване на синехиите чрез маточен кюретаж. След това се препоръчва интраутеринна спирала (писар) и прилагане на хормонална контрацепция за няколко цикъла.