Безплодие при мъжа МКБ N46

Репродуктивните нарушения показват тревожна тенденция към нарастване на честотата, като често причините за тяхното развитие са комплексни и рядко само при един от партньорите.

Безплодие при мъжа се среща в приблизително една трета до една втора от случаите при двойки с репродуктивни нарушения. В някои случаи, при установяване на подлежащите причини, довели до безплодие и възможност за тяхното отстраняване, проблемът подлежи на успешно лечение. В други случаи, при които причините остават неясни, неизяснени и не може да се приложи целенасочено и ефективно лечение се налага обмисляне на алтернативни варианти за осъществяване на репродуктивните планове.

Обикновено за безплодие при някой от партньорите и репродуктивни нарушения се говори при невъзможност за успешно забременяване след повече от една година редовни опити без използване на предпазни средства и при проследяване на овулационните цикли при жената.

Полезна, интересна и подробна информация относно особеностите на безплодието при мъжете и жените може да намерите в раздел Здравни проблеми:

• Безплодие

В съвременното общество са налице множество алтернативни методи и техники за асистирана репродукция, въпреки което безплодието при мъжа често води до тежки и сериозни емоционални проблеми и изисква своевременно лечение, както на физическо, така и на чисто психическо и емоционално ниво.

Безплодие при мъжа: причини и рискови фактори

Подобно на безплодието при жените, безплодието при мъжа може да се дължи на голямо разнообразие от фактори и причини, въпреки което конкретните такива рядко стават ясни. В масовия случай се касае за въздействието на комплексни фактори, като само в малък процент от случаите при провеждане на подробни и задълбочени изследвания се установява конкретна медицинска причина, явяваща се пречка за създаване на потомство.

Към едни от най-често наблюдаваните и описвани причини, като възможни за безплодие при мъжа, се считат следните:

• урогенитални заболявания: наличието на безсимптомно протичащи заболявания на урогениталния тракт при мъжа могат да се окажат подлежаща и основна причина за безплодие. Най-често се касае за варикоцеле, фимоза, в по-редки случаи се откриват безсимптомно протичащи нарушения в нормалната функционална активност на тестисите, простатата, семепроводната система
• инфекции: инфекциите в областта на половите органи при мъжете може да стане причина за развитие на безплодие, което в много от случаите е обратимо при успешно лечение на инфекциозния процес. При инфекция на епидидима (епидидимит), тестисите (орхит) или предавани по полов път инфекции (гонорея, сифилис, хламидиаза, ХИВ, СПИН) може да се повлияе негативно продукцията и качеството на сперматозоидите. Прекаран паротит (заушка) също повишава рисковете от репродуктивни затруднения
• нарушения в еякулацията: при ретроградна еякулация при оргазъм семенната течност навлиза в пикочния мехур, което е причина за безплодието, въпреки наличието на нормални по брой, качество и характеристики сперматозоиди. Ретроградна еякулация може да настъпи при увреждания на гръбначния стълб, дългогодишен захарен диабет, оперативни интервенции в областта на пикочния мехур, простатата, уретрата
• еректилна дисфункция: при еректилна дисфункция, преждевременна еякулация, болезнена еякулация, хипоспадия и други се нарушава процесът на депониране на семенната течност във влагалището на жената
• вродени заболявания на мъжката полова система: при крипторхизъм, синдром на Клайнфелтър, синдром на Сертолиевите клетки и други често е налице безплодие
• имунологични нарушения: в редки случаи се наблюдава имунологично нарушение, при което антиспермални антитела атакуват сперматозоидите, разпознавайки ги погрешно като нарушители
• неоплазми: при наличие на подлежащо онкологично заболяване е възможно директно засягане на репродуктивната система (при карцином или доброкачествени лезии, засягащи половите органи), но и вторично, при провеждане на антинеопластично лечение (химиотерапия, лъчетерапия, имунотерапия и другите методи за лечение на раковите заболявания често водят до увреждане на репродуктивните способности)
• хормонален дисбаланс: безплодието може да се дължи на нарушен хормонален баланс в резултат от увреждания на хипоталамуса, хипофизата, щитовидната жлеза и други, въздействащи върху нормалните нива на тестостерона и останалите хормони
• подлежащи системни заболявания: някои подлежащи заболявания, като например цьолиакия, захарен диабет и други могат да се окажат причина за безплодието
• продължителен прием на лекарства: продължителната заместителна терапия с тестостерон, употреба на анаболни стероиди, химиотерапия, някои противогъбични средства, някои лекарства за лечение на язвена болест, препарати, използвани в лечението на сърдечно-съдови заболявания и други могат да влошат качеството и характеристиките на сперматозоидите или да предизвикат еректилна дисфункция, причинявайки безплодие по този начин
• предшестващо оперативно лечение: някои оперативни интервенции, като например вазектомия, оперативно лечение на ингвинална херния, операции в областта на тестисите, простатата, големи коремни операции и други могат да причинят безплодие
• фактори от околната среда и вредни въздействия: продължителното излагане на редица вредни субстанции и тежки метали, като например бензени, толуен, ксилен, пестициди, хербициди, органични разтворители, бои, радиация, прегряване (включително при честа употреба на сауна) могат да съдействат за развитието на безплодие при мъжете
• употреба на забранени и наркотични субстанции: употребата на наркотични и забранени субстанции (кокаин, марихуана, хормони) може да намали количеството и да влоши качеството на сперматозоидите
• злоупотреба с алкохол: честата консумация на алкохол се асоциира с понижаване нивата на тестостерона, развитие на еректилна дисфункция и намаление на производството на семенна течност
• тютюнопушене: според проучвания в областта мъжете, които пушат (включително и пасивните пушачки) може да имат по-нисък брой активни сперматозоиди от непушачите
• наднормено тегло: наднорменото тегло и затлъстяването могат да допринесат за развитието на безплодие, като оказват негативно влияние върху хормоналния баланс и директно върху сперматозоидите
• емоционален стрес и депресия: задълбочени проучвания в областта показват, че емоционалната нестабилност, депресия, продължителен стрес, хронична преумора, тревожност, независимо при кого от двамата партньори, може да стане причина за неуспех в зачеването

Списъкът с възможни причини и рискови фактори за наличие на безплодие при мъжа е изключително дълъг, като гореизброените не изчерпват всички възможности. Консултацията със специалист и провеждането на необходимите изследвания за изясняване на особеностите на състоянието при конкретния пациент са една от първите крачки, които се предприемат при наличие на затруднения в създаването на потомство за период, по-дълъг от една година и редовни опити.

Симптоми на безплодие при мъжа

Безплодието при мъжете се дължи на намалена продукция на сперматозоиди, нарушения в производството или транспортирането им, аномалии в самите сперматозоиди.

Основният признак на състоянието се явява неспособността за зачеване на дете в определен времеви отрязък при липса на предпазни средства.

При двойки на възраст до 30-35 години се счита, че в рамките на една година активни опити резултатът следва да е налице, а за двойки над 30-35 години този период е дори по-кратък (около шест месеца). При подобна ситуация се препоръчва консултация със специалист за изясняване на наличието и особеностите на причините за невъзможност за осъществяване на репродуктивните планове.

По данни от различни източници приблизително в 50 процента от случаите проблемът е при жената, в една трета от случаите е налице проблем и при двамата партньори, а в една пета от случаите проблемът е само при мъжа. Средно един от 20 мъже има намален брой или активност на сперматозоидите, а при един от 100 се отчита липса на сперматозоиди.

В много от случаите липсват характерни симптоми на състоянието. В определени случаи, като например при унаследено нарушение, хормонален дисбаланс, варикоцеле, инфекции, системни заболявания и други са налице някои прояви, насочващи към проблема, което налага своевременна медицинска консултация.

Необходимо е ранно посещение при специалист при наличие на проблеми с еякулацията (преждевременна еякулация, болезнена еякулация, изключително малки количества еякулат), ерекцията (еректилна дисфункция), болки при полов контакт, болки в областта на тестисите и/или перинеалната област. Консултация с медицинско лице е необходима и при наличие на видими прояви на хормонален дисбаланс (например при развитие на гинекомастия, преждевременна алопеция, намалено до липсващи либидо), чести дихателни инфекции, травма в областта на половите органи, дългогодишен захарен диабет, вродени заболявания и други.

В масовия случай липсват обективни и специфични прояви, пациентите не подозират за наличието на проблема и състоянието се открива в хода на многобройните изследвания.

Ранно откриване на наличен подлежащ проблем, довел до развитието на нарушения в характеристиките и функционалната активност на сперматозоидите, последвано от неговото своевременно отстраняване позволява безпроблемно зачеване на дете.

В много случаи не се открива конкретна причина за развитието на безплодие и партньорите са изправени пред предизвикателството да намерят алтернативен път (донор на сперма, донор на яйцеклетка, ин витро фертилизация, осеменяване и други) или да предприемат процедура за осиновяване на дете.

Диагностициране на безплодие при мъжа

Поставянето на диагнозата при безплодие често е дълъг, комплексен и нерядко финансово утежнен процес, тъй като откриването на конкретната причина или причини обикновено е значително затруднено.

Най-често специалистите препоръчват провеждане на специализирани изследвания и при двамата партньори.

По преценка на лекуващия специалист се назначават някои или комбинация от следните изследвания:

• анамнеза и физикален преглед: разпитът на пациента е фокусиран върху наличието на нарушения в сексуалната активност, промени в либидото, честота на половите контакти, особености на половото съзряване през пубертета, прекарани заболявания и инфекции, предшестващи операции и изясняване на евентуални налични други фактори, които могат да съдействат или да се окажат причина за наличието на безплодие. При физикалния преглед се обръща внимание на наличието на нарушения и патологични отклонения по половите органи, извършва се и ректално туше за установяване на налични промени в обема и консистенцията на простатата. Изчислява се индексът на телесна маса (за установяване на наднормено тегло и/или затлъстяване), изясняват се налични вредни навици (тютюнопушене, алкохолна консумация, нездравословно хранене и други), прием на лекарства
• анализ на семенната течност (спермограма): анализът на семенната течност е една от основните диагностични стъпки, които се предприемат за установяване на налични нарушения в сперматогенезата при мъжете. Като се изследват следните параметри на получения еякулат: обем, цвят, време на втечняване, pH, общ брой на сперматозоидите в 1 мл сперма, процент на подвижните сперматозоиди, морфология, фруктолиза и количество на фруктозата, кисела и алкална фосфатаза, скорост на предвижване на сперматозоидите, наличие на аглутинати, левкоцити, червени кръвни клетки и други се изготвя индивидуална диаграма, визуализираща състоянието на сперматозоидите при конкретния пациент. Често много от параметрите са силно променливи и се влияят от множество фактори, поради което често се препоръчва изследване на втора и трета проба след определен период от време
• ултразвукова диагностика (ехографско изследване): ехографско изследване се препоръчва за изключване на някои безсимптомно протичащи подлежащи заболявания, като например варикоцеле, възпалителни промени на епидидима, тестисите, простатата и други
• хормонални изследвания: хормоните, произвеждани от хипофизата, хипоталамуса и тестисите играят ключова роля в сексуалното развитие и продукцията на сперматозоиди, поради което е уместно тяхното изследване
• изследвания за генетични нарушения и болести: генетични изследвания се назначават при наличие на екстремно ниски нива на активни сперматозоиди в еякулата с цел изключване на подлежащ генетичен проблем
• биопсия на тестиса: при олигоспермия, азооспермия и някои други отклонения от нормите може да се наложи извършването на тестикуларна биопсия. Биопсията може да докаже блокаж по хода на семеотводните канали (при установяване на липса на отклонения в сперматозоидите, открити в тестиса)

Много често в началните етапи на търсене на конкретния проблем за неуспех в реализацията на репродуктивните планове при мъже се изследва само семенната течност и при липса на нарушения и отклонения от нормите се преминава към задълбочени изследвания при жената.

По преценка на наблюдаващия лекар, както и при желание на двамата партньори, може да се продължи успоредно с подробни изследвания и при мъже, включващи някои или всички (възможни са и допълнителни тестове) от гореизброените.

Лечение на безплодие при мъжа

Лечението на безплодие при мъжа е комплексно, продължително, целенасочено и с индивидуална насоченост. Липсва единно, ефективно при всички мъже, страдащи от безплодие, лечение. Индивидуалният подход и съобразяване с набора от фактори, оказващи въздействие върху конкретния пациент, са от ключово значение за постигане на добри резултати.

В зависимост от причината или причините, довели до безплодие, ефективността от лечението варира в широки граници.

При някои пациенти е възможно пълно лечение и възстановяване на оплодителните способности, докато при други терапията е предимно симптоматична и се обмислят алтернативни методи за осъществяване на репродуктивните планове.

В зависимост от особеностите на състоянието при конкретния пациент могат да се предприемат някои от следните мерки:

• оперативно лечение: хирургично лечение се предприема в случаите, при които се установи пречка, блокаж или друг фактор, нарушаващ нормалния ход и образуване на семенната течност, както и при някои заболявания, като например варикоцеле. При подобни случаи след оперативната намеса при повечето пациенти се наблюдава възстановяване на репродуктивните функции
• антибиотична терапия: при доказване на инфекциозно огнище в организма като причина за нарушените оплодителни способности, се предприема подходяща антибиотична терапия за достатъчно продължителен период от време. При някои пациенти промените са необратими, но в повечето случаи се наблюдава подобряване и възстановяване на репродуктивните функции
• хормонална заместителна терапия: хормонална заместителна терапия се назначава при пациенти, при които е налице хормонален дисбаланс и последният е причина за нарушения в ерекцията и еякулацията, либидото, като оказва благоприятен ефект и по отношение на качествата и особеностите на сперматозоидите
• симптоматични средства: симптоматично могат да се назначат лекарства за подобряване на локалното кръвообращение, повлияване благоприятно при проблеми с ерекцията (еректилна дисфункция, преждевременна еякулация и други), както и при наличие на активно възпалително огнище, водещи до развитие на характерните изменения
• добавки: въпреки липсата на достатъчно доказателства относно ефективността на редица добавки, билки и лечебни растения, много специалисти препоръчват като допълнителна терапия прием на подходяща комбинация от витамини и минерали (най-често антиоксиданти като витамин А, витамин Е, витамин Д, но също и фолиева киселина, коензим Q10, L-карнитин в комбинация с цинк, магнезий, селен) и по преценка някои билки и лечебни растения
• общи мерки: препоръчва се поддържане на оптимално за възрастта и състоянието тегло, достатъчна физическа активност, пълноценно хранене, набавяне на достатъчно сън, ефективно противодействие срещу стреса и преумората, контрол над подлежащи заболявания, избягване на рисково поведение. За подобряване шансовете от забременяване се препоръчва ежедневни или през ден полови контакти в периода на овулацията без предпазни средства, без използване на лубриканти. Допълнителни общи мерки и съвети може да получите от наблюдаващия лекар, съобразени с индивидуалните ви особености

Много от формите на безплодие при мъжа не могат да бъдат предотвратени и не съществуват ефективни превантивни мерки. Въпреки това се препоръчва ограничаване въздействието на всички известни и с доказано неблагоприятно действие фактори, като например тютюнопушене, консумация на алкохол, непълноценно хранене, наднормено тегло, стрес, преумора, депресия и други.

В много случаи се препоръчва провеждане на психотерапия или консултация със специалист, тъй като диагнозата безплодие сама по себе си носи негативен заряд и може да нанесе сериозни емоционални и психически последици. Подкрепата от партньора и близките в подобен момент е изключително важна част от откриването на решение на проблема.