Увреждане на простатата, неуточнено МКБ N42.9

Простатата представлява малка жлеза с формата на кестен, която е част от мъжката полова система. Разполага се под пикочния мехур, като обгръща уретрата. Функцията на жлезата е да продуцира простатен секрет, който се отделя от нея по време на еякулацията и участва в състава на семенната течност, като подобрява преживяемостта и увеличава активността на сперматозоидите.

Нарушаването на функцията и структурата на простатната жлеза, което не спада към друга група на медицинската класификация на болестите (МКБ), се означава като увреждане на простатата, неуточнено.

Увреждането на простатата може да се дължи на възпалителни, травматични, инфекциозни, автоимунни, туморни и други причини, като влияние оказват и редица други, допълнителни фактори, като например вредни навици (алкохолна злоупотреба, непълноценно хранене, тютюнопушене, заседнал начин на живот), други подлежащи заболявания, приемани лекарства, вредни въздействия от околната среда.

Клиничната изява на заболяването е разнообразна, като показва изключително голяма вариабилност при отделните пациенти в зависимост от комплексното въздействие на множество фактори. Пациентите могат да се оплакват от болка ниско в кръста и тазовото дъно, температура, промени в еякулата, стерилитет, затруднено уриниране, промени в урината и други.

Едни от най-честите прояви на увреждане на простатата включват микционни нарушения (чести позиви за уриниране, болки и парене при уриниране, промени във вида на струята, промени в самата урина и други), еректилна дисфункция и болков синдром, като локализацията на болката може да варира, но най-често е в областта на таза, перинеалната област, може да ирадиира към тестисите, кръста, ингвиналната област.

Системни прояви се наблюдават най-често при наличие на инфекциозна етиология, при неопалстични образувания и при значително възпалително огнище, като обикновено включват умора, отпадналост, главоболие, нарушения на съня, раздразнителност и много други.

Състоянието при част от пациентите протича напълно безсимптомно и се открива случайно, при провеждане на лабораторни или образни изследвания по други повод. Възможно е протичане и с леки, неспецифични прояви, което налага подробен диагностичен подход за изключване на сериозни увреждания.

Диагнозата при увреждане на простатата, неуточнено, най-често се поставя по метода на изключването, като се отхвърлят всички възможни заболявания на простатата.

За целта е необходим комплексен подход, включващ най-често подробен разпит на пациента (събира се информация за вредните навици, подлежащи заболявания, рисково поведение и други), клиничен преглед (с високо информативно значение са данните, получени при ректалното туше за наличието на промени в обема, консистенцията и особеностите на простатната жлеза), лабораторни изследвания (подробни кръвни изследвания, уринен анализ, изследване на еякулат, изследване на простатен секрет), както и образна диагностика, включваща най-често ехография или ултразвуково изследване на жлезата, а при необходимост и компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, урография.

При значителни диагностични затруднения, както и при съмнения за подлежащ неопалстичен процес, по преценка на лекуващия лекар може да се назначи извършване на биопсия на простатата, като последващото хистологично типизиране на получения материал е с изключително високо информативно значение.

Диференциалната диагноза е изключително широко и налага изключване на всички възможни, протичащи по идентичен начин увреждания на жлезата и болести на урогениталния тракт като цяло.

Терапевтичният подход при увреждане на простатата, неуточнено, е комплексен, с индивидуална насоченост, съобразен с особеностите на болестта при конкретния пациент.

В масовия случай терапията е симптоматична, като включва различни лекарства в зависимост от оплакванията на пациента.

При данни за инфекциозно огнище се назначават подходящи антибиотици, при наличие на възпаление се подбират подходящи противовъзпалителни агенти, при изразен болков синдром се назначават аналгетици (обезболяващи средства), лекарства за лечение на микционните нарушения, еректилната дисфункция и други.

По преценка на лекуващия медицински екип могат да се включат и подходящи витаминни добавки, антиоксиданти, билки, лечебни растения, физиотерапия, масаж на простатата и други алтернативни методи на лечение с цел тонизиране на жлезата и подобряване състоянието на целия организъм. В изключително редки случаи се налага извършването на оперативна намеса за лечение на наличните увреждания и усложнения.

Прогнозата при увреждане на простатата, неуточнено, се определя индивидуално, но при голям процент от пациентите е напълно благоприятна, тъй като състоянието в много редки случаи се асоциира с развитие на сериозни увреждания и негативни дългосрочни последици.