Други уточнени увреждания на простатата МКБ N42.8

Болестите, ангажиращи простатната жлеза, показват висока честота, особено с напредване на възрастта и под въздействието на някои други допълнителни фактори.

Някои от заболяванията се срещат изключително често, докато други се наблюдават по-рядко в клиничната практика.

Към други уточнени увреждания на простатата се включват няколко заболявания с относително ниска честота, които изискват своето внимание и своевременна намеса, тъй като могат да предизвикат различни по вид и тежест усложнения или да маскират протичането на друго, по-сериозно заболяване на простатата.

Други уточнени увреждания на простатата: видове, особености, симптоми

Към други уточнени увреждания на простатата принадлежат няколко заболявания, описвани сравнително рядко в клиничната практика и често протичащи с неспецифични прояви, което прави диагностицирането им трудно.

Към други уточнени увреждания на простатата се включват следните заболявания, протичащи с характерните за тях промени:

• атония на простатата: атонията на простатата представлява отпускане на един от дяловете или на цялата простатна жлеза със задържане на простатен секрет в разширените ацини. Причините за поява на атония на простата не са докрай изяснени. Забелязана е по-честата изява при мъже, подложени на значителен стрес, както и на такива с определени психически заболявания. Клиничната изява на атония на простатата е разнообразна. Болните са неспокойни и психически потиснати, оплакват се от болки ниско в кръста и в ингвиналната област, дискомфорт в перинеума и ректума (правото черво), нарушения в уринирането (микцията), безпричинна полова възбудимост, дневни и нощни полюции. В по-късните стадии се наблюдава и полова слабост
• киста на простатата: кистата на простатата представлява кухина, изпълнена с течност и тапицирана с епител в областта на простатната жлеза. Често кистите са повече от една (множествени кисти). Като цяло кистите на простата са рядко срещани и биват паразитни (ехинококови) и непаразитни. По форма са кръгли, изпълнени с течност (серозна или кървениста за непаразитните и серозна с дъщерни ехинококови мехурчета за паразитните кисти). Клиничните оплаквания са във връзка с мястото и големината на кистите и най-често включват трудно уриниране, микционни смущения, никтурия (уриниране предимно през нощта) и други. Малките по размер кисти често остават безсимптомни и се откриват случайно при ректално туше или образна диагностика
• простадиния: простадиния, простатодиния или синдром на болезнената простата показва относително ниска честота и при много от пациентите протича незабелязано. Често протича под формата на хроничен простатит, причинявайки идентични симптоми, включващи главно дизурични нарушения, промени в навиците за уриниране, полова слабост, болков синдром с различна локализация (в тазовата област, в тестисите, в кръста), като са възможни и общи прояви (умора, слабост, фебрилитет)
• други уточнени увреждания: рядко срещани в клиничната практика са някои от другите увреждания на жлезата, като например асиметрия на простатата, фистула на простатата, стриктура на простатата, атипична пролиферация и други. Симптомите им могат да наподобяват характерните за простатните увреждания прояви (микционни нарушения, еректилна дисфункция, болка), но могат да протичат и дълго време напълно безсимптомно

Тези простатни увреждания могат да станат причина за поява на различни по вид и тежест усложнения, като например инфекция, възпалително огнище, в редки случаи и малигнено израждане. Ранното диагностициране и съответната терапия намаляват риска от усложнения.

Поставяне на диагнозата

Откриването на другите уточнени увреждания на простатата изисква комплексен подход и прилагане на разнообразие от диагностични методики, включващи най-често анамнеза (разпит на пациента), физикален преглед, включително и ректално туше за палпация на жлезата, лабораторни изследвания (кръв, урина, семенна течност, простатен секрет), образна диагностика (ехография, компютърна томография и други).

В зависимост от увреждането диагностицирането му се отличава с различни белези:

• поставяне на диагнозата при атония на простатата: диагнозата се поставя от уролог или хирург при ректално туширане, където се установява увеличаване на един от дяловете или на цялата простатна жлеза. Тя е бомбирана, консистенцията е мека, а при масаж омеква и се появява простатурия. В простатния секрет няма левкоцити, откриват се множество лецитинови телца. В началото на заболяването антибиограмата на урината е стерилна, като впоследствие е възможно инфектиране с характерни изменения
• поставяне на диагнозата при киста на простатата: при ректално туширане може да се установи уголемена простата с уплътнения, които флуктуират. За поставяне на диагнозата киста на простатата може да се използва рентгено-контрастното изследване на пикочния мехур (цистография), като при него се вижда характерното вдаване на жлезата в сянката на мехура
• поставяне на диагнозата при простадиния: за откриване на болестта се използват данните, получени при разпита на пациента (фокусът е върху наличен хроничен простатит и известни рискови фактори), ректалното туше (наблюдават се характерни изменения в размера и консистенцията на жлезата), лабораторните изследвания и образната диагностика

Диференциалната диагноза включва различаване от най-често срещаните болести на простатата (възпаление, хиперплазия, неоплазия), както и различаване на отделните нозологични единици една от друга.

Лечение при други уточнени увреждания на простатата

Терапевтичният подход при пациентите с други уточнени увреждания на простатата е комплексен, индивидуализиран и целенасочен. Лечебният план се изготвя въз основа на оплакванията при всеки пациент, наличието на усложнения, наличието на други подлежащи заболявания и въздействието на известни рискови и вредни фактори.

Така например при атония на простатата често се назначават подходящи физически упражнения, физиотерапия, масаж на простатата с цел нейното тонизиране. При необходимост и по преценка на лекуващия специалист може да се назначи и курс с невролептици.

При наличие на киста или кисти на простатата често се назначават пункции за източване на течността. При неуспех или рецидив се налага оперативно отстраняване на кистите, а в крайните форми на болестта и при множество кисти, предизвикващи сериозна симптоматика, може да се наложи отстраняване на простатата (простатектомия).

При простадиния и наличие на леки до умерени прояви на болестта лечението е предимно симптоматично с назначаване на подходящи аналгетици (средства за обезболяване), противовъзпалителни медикаменти, препарати за облекчаване на микционните нарушения и други.

Като цяло се препоръчват мерки, насочени от една страна към подобряване на симптомите на конкретното заболяване, а от друга страна при възможност се назначават средства и методи за дефинитивно лечение на състоянието.

Прогнозата при други уточнени увреждания на простатата се определя индивидуално при всеки пациент, като се взимат под внимание множество фактори, оказващи влияние върху благоприятния изход от болестта или повишаващи рисковете от поява на усложнения.

Основните профилактични мерки са стандартни и включват повишаване на здравната култура, поддържане на оптимално тегло, пълноценно хранене и двигателна активност, лечение на подлежащите заболявания, редовни профилактични прегледи и изследвания, особено с напредване на възрастта.