Камък на простатата МКБ N42.0

Заболяванията, ангажиращи простатната жлеза, показват висока честота. В зависимост от вида и особеностите на уврежданията се обособяват различни болести на жлезата, някои от които показват изключително висока честота (например доброкачествена хиперплазия на простатата, простатит и други), докато други се срещат по-рядко.

Наличието на камък на простатата привидно се среща рядко, главно поради безсимптомното си протичане, но в действителност състоянието е често срещано и нерядко се оказва една от подлежащите причини за наличието на друго заболяване на простатата.

Макар често да протича напълно безсимптомно и да не крие особен риск от развитие на усложнения, ранното откриване на камъни в простатата може значително да подпомогне лечението на други подлежащи болести на жлезата, като например простатит, хипертрофия на простатата, рак на простатата и други.

Рискови фактори, симптоми и особености на болестта

Най-общо в зависимост от произхода си простатните конкременти се подразделят на две основни групи, а именно първични и вторични или екзогенни и ендогенни.

Тези камъни, които се оформят в простатата, се наричат първични (истински). Вторични (лъжливи) са камъните, формирани извън жлезата и попаднали в нея чрез комуникиращи със задната уретра фистули или попаднали при наличие на първични конкременти на уретрата, пикочния мехур, рядко бъбреците.

Големината им е най-често е колкото просено зърно (обикновено размерите им варират от един до четири милиметра), но могат да бъдат и значително по-големи и по-малки. По брой са множествени (дори стотици), рядко единични.

Като предразполагащи фактори за образуване на камъни в простатата се считат:

• напреднала възраст: с напредване на възрастта се счита, че и рискът от формиране на простатни конкременти нараства значително
• хронично възпаление на задната уретра и простатата (хроничен простатит): хроничният простатит, както и хроничният синдром на тазова болка, се счита, че повишават риска от формиране на камъни в простатата, като самите конкременти от своя страна повишават риска от развитие на хроничен простатит
• атония на простатата със стаза на простатния секрет: в някои случаи простатната атония се оказва една от водещите причини за развитие на болестта, което може да се докаже с помощта на задълбочени и подробни изследвания
• амилоидна дегенерация на формени елементи, оформящи ядрото на камъка: при някои пациенти причина за формиране на конкременти се корени в амилоидната дегенерация на формени елементи

Камъните предизвикват изменения в паренхима на простатата. Развива се възпаление, което може да се развие в абсцес, но може и да се инфектира. При отваряне на абсцеса към уретрата, пикочния мехур или дебелото черво, се оформят фистули (канали).

Често камъните в простатната жлеза се откриват случайно (при ректално туширане, рентгеновото изследване на пикочния мехур или по времена операция, трансуретрална резекция на простатата). Те дълго време протичат напълно безсимптомно дори и в случаите, в които наброяват стотици конкременти.

При възпалителни изменения могат да са налице смущения в уринирането (с изтъняване и разцепване на струята), болезнени позиви за уриниране, затруднено и болезнено уриниране (дизурия), болков синдром, като болките често се излъчват към перинеалната област и ануса и се усилват при дефекация. Незадържане на урината се проявява рядко и е съчетано с други заболявания на простатата. Понякога се появяват полови разтройства с болки при полов акт, при оргазъм, хемоспермия (наличие на кръв в спермата) и намалено либидо.

При инфектиране може да се развият и общи прояви (повишение на телесната температура, общо неразположение, слабост и други), както и да се развие простатит или инфекции на уринарния тракт с различна локализация на огнището.

При някои пациенти с хроничен простатит и/или чести урологични инфекции може да се окаже, че първопричината или основният фактор за развитието им е именно наличието на камъни в простатата.

Диагностициране на болестта

Безсимптомното протичане и неспецифичните прояви при много от пациентите са причина за значителни затруднения при откриването на болестта, тъй като пациентите рядко търсят медицинска помощ. В много от случаите заболяването се открива случайно при провеждане на изследвания по друг повод (най-често друго урологично заболяване), както и при извършване на трансуретрална резекция на простатата.

При наличие на прояви и ранна лекарска намеса за откриване на болестта е необходим комплексен подход, включващ информацията, получена най-често от следните диагностични методики:

• разпит и физикални находки: фокусът при разпита на пациента е насочен към откриването на евентуални рискови фактори, които могат да се окажат причина за поява на болестта, като с особено важно значение е наличието на доказан подлежащ простатит, хипертрофия на простатата и други известни увреждания на жлезата. Общият преглед обикновено не установява отклонения, като е възможно наличие на болка, дискомфорт, повишена чувствителност и дразнимост при натиск и палпация в тазовата област
• ректално туше: ректалното туше е диагностичен подход, който е изключително полезен при диагностицирането на различните увреждания на жлезата. При някои пациенти при палпация на простатата се установяват увеличени размери на жлезата, зони на втвърдяване и други особености
• образна диагностика и инструментални методи на изследване: образните и инструменталните методи на изследване често са основните методи за потвърждаване и уточняване на диагнозата, диференциране от други възможни увреждания на жлезата. Често се извършва ехография (ултразвуково изследване) на простатата, при нужда се назначава и рентгенография, компютърна томография, урография и други

Диференциалната диагноза при камъни на простатата включва доброкачествена хиперплазия на жлезата, хроничен простатит, урологични инфекции, карцином на простатата и други, отличаващи се с по-висок риск от развитие на усложнения заболявания, изискващи своевременна терапевтична намеса.

Лечение при камъни в простатата

Лечението при камъни в простатната жлеза се определя строго индивидуално, като най-голямо значение имат общото състояние на пациента, наличието на симптоми на болестта, както и наличието на други подлежащи урологични заболявания.

Най-често се прилагат някои от следните методи в зависимост от наличието или липсата на симптоми:

• проследяване и наблюдение: при безсимптомните форми на болестта обикновено не се налага провеждане на специфична терапия, а е необходимо активно проследяване и наблюдение на пациентите. При поява на симптоми, причиняващи дискомфорт, се назначава подходяща терапия, съобразена със състоянието на болния
• антибиотична терапия: при данни за инфекция, провокирана от конкрементите в простатата, се назначава подходяща антибиотична терапия с широкоспектърни препарати, най-често за по-продължителен период от време (в рамките на две до осем седмици). Важно уточнение е, че антибиотиците не повлияват конкрементите в простатата, а водят до овладяване на инфекциозните прояви
• симптоматично лечение: симптоматичното лечение е най-често прилаганият метод, като може да включва различни лекарства в зависимост от оплакванията на конкретния пациент. Често се прилагат противовъзпалителни средства, аналгетици (обезболяващи), препарати за повлияване на микционните смущения и други. Макар със съмнителна ефективност при някои пациенти могат да се назначат (по преценка на лекуващия лекар) подходящи витаминни добавки, антиоксиданти, билкови препарати и други
• оперативна намеса: хирургично лечение се налага в много редки случаи при наличие на сериозни оплаквания, развили се усложнения или наличие на подлежащо увреждане, което се провокира от наличните конкременти. Опция на избор са трансуретрална резекция на простатата, супрабучина простатектомия или друга оперативна методика, като най-често се предпочитат минимално инвазивните процедури с цел по-бързо възстановяване на пациентите и минимизиране рисковете от поява на усложнения и нежелани ефекти

Прогнозата при наличието на камък на простатата се определя индивидуално, като в повечето случаи е напълно благоприятна и не представлява сериозен риск за пациента.

Профилактичните мерки са неспецифични и включват пълноценно хранене, поддържане на оптимално тегло, регулярна физическа активност, предпазване от предавани по полов път инфекции, редовни профилактични изследвания и други.