от 28 окт 2013г., обновено на 08 дек 2022г.

Изолираните нарушения на уринарната функция на пикочния мехур, които не е спадат към други заболявания от медицинската класификация на болестите се наричат други невромускулни дисфункции на пикочния мехур.

Това са рядко срещани заболявания, които имат специфична симптоматика и клинична изява.

Към други невромускулната дисфункция на пикочния мехур обикновено се дължи на някое от следните заболявания и състояния:

тумор на главния или гръбначния мозък;
травма на главния или гръбначния мозък;
дискова херния;
мозъчен инсулт;
захарен диабет;
алкохолизъм;
следоперативно усложнение на хирургични интервенции в малкия таз, тазовото дъно или гръбначния мозък;
вродени малформации на централната нервна система и други.

Пациентите с други невромускулни дисфункции на пикочния мехур могат да се оплакват от самоволно изпускане по малка нужда, затруднено уриниране до невъзможност за спонтанно уриниране.

Диагнозата се поставя след извършването на редица лабораторни и образни изследвания.

Прави се уропосявка (микробиологично изследване на урината), ехография на пикочния мехур, цистоскопия, микционна урография (рентгеново-контрастно изследване на пикочния мехур), ядрено-магнитен резонанс или компютърна томография на главен и гръбначен мозък, електромиограма (за да се провери проводимостта на нервните влакна, инервиращи пикочния мехур) и други.

Лечението при други невромускулни дисфункции на пикочния мехур може да е консервативно и оперативно.

С помощта на различни рехабилитационни техники (електростимулация, гимнастика) се цели тонизирането на пикочната мускулатура.

При спонтанно уриниране могат да се поставят абсорбиращи превръзки или пелени за възрастни, като е много важно да се поддържа добра интимна хигиена. При голяма задръжка на урина могат да се използват постоянни или временни уретрални катетри или да се постави супрапубичен катетър (цистофикс).

Оперативните техники са специфични и целят улесняване на уринния дренаж и подобряване на сфинктерната функция.

3.7/5 6 оценки