Други уточнени нарушения на бъбрека и уретера МКБ N28.8

Съществуват множество различни нарушения, засягащи бъбрека и уретера.

Те могат да бъдат вродени или придобити и да се проявят във всяка възраст.

Към други уточнени нарушвния на бъбрека и уретера принадлежат: хипертрофия на бъбрека, мегауретер, птоза на бъбрека, кистозен пиелит, кистозен пиелоуретрит, кистозен уретерит, уретероцеле.

Към други уточнени нарушения на бъбрека и уретера принадлежи бъбречна хипертрофия.

Бъбречната хипертрофия се среща сравнително рядко.

Обикновено тя се наблюдава при хроничната бъбречна нефропатия, която възниква при захарен диабет.

Диабетната нефропатия има няколко стадия.

През първи и втори стадий не се наблюдават някакви клинични или лабораторни изяви, но се наблюдава хипертрофия – уголемяване на бъбреците, което може се дължи на фактори от различно естество.

През тези стадии се увеличава очистителната функция на бъбрека и гломерулната филтрация с между 30-50%.

Обикновено тези два стадия продължават до петата година, като след това се наблюдават по-дефинитивни и необратими промени в бъбречните структури.

Клинична картина със съответната симптоматика се наблюдава при настъпване на необратими промени в бъбречните структури и се изразява с по-високостепенна протеинурия, повишени стойности на кръвно налягане, нарушение на гломерулната филтрация, която води до бъбречна недостатъчност.

Лечението при наличието на бъбречна хипертрофия се изразява в активно лечение на захарния диабет посредством, което се намалява прогресията на диабетната нефропатия.

Към други уточнени нарушения на бъбрека и уретера принадлежи мегауретер.

Мегауретер представлява вродено, понякога придобито патологично разширение и удължение на уретера, което води до нарушаване на отделителната функция.

Според етиологията мегауретера се подразделя на три вида:

Обструктивен- развива в присъствието на аномалии (дисплазия, стеноза ) на дисталния край на уретера;

Рефлуксен - настъпва, когато има рефлукс в пикочната система.

Свързан с неврогенен пикочен мехур дисфункция и изхода на пикочния мехур.

Клинично мегауретера може да се прояви с нарушение на уринирането, повишена температура, тъпа болка в корема и болки в гърба, хематурия, пиурия, обща слабост, тежка жажда, полиурия, суха и бледа кожа от анемия.

Диагнозата се основава на ултразвуково и други образни изследвания на пикочо-половата система, отделителна урография, цистография, динамично бъбречно сканиране, цистоскопия, КТ на бъбреците и лабораторни изследвания.

Най-често лечението при наличие на мегауретер се изразява в реконструктивната пластична хирургия, реимплантация, резекция и зашиване на уретера, а понякога според показанията и нефректомия.

Към други уточнени нарушения на бъбрека и уретера принадлежи птоза на бъбрека.

Бъбречната птоза представлява патологично заболяване, което се характеризира с това, че бъбреците стават все по-подвижни и заемат позиция по-ниска от обичайната.

Това състояние се наблюдава както при мъжете, така и при жените, но при жените се наблюдава по-често.

Предразполагащите фактори са слабост в удържащия бъбреците апарат, слабост на предна коремна стена и други.

При бъбречна птоза може да се развие пиелонефрит, лимфостаза и уролитиаза и други.

За диагнозата основно значение имат образните изследвания, чрез които се установява промяна в положението на бъбреците.

Към други уточнени нарушения на бъбрека и уретера принадлежи кистозен, пиелит пиелоуретрит и уретерит.

Това представляват рядко срещани заболявания, които се характеризират с наличието на кистични образувания, единични или множествени в съответните структури на отделителната система.

В зависимост от локализацията на кистите са наблюдавани следните промени:

• 79% - уретерални
• 18% - пиелоуретерални
• 3% -пиелични

Наличието на кистозни образувания в съответните структури, често е безсимптомно. Понякога се наблюдава едностранна или двустранна инфекция, изразяваща се с типичната клинична симптоматика.

Поставянето на диагнозата се осъществява посредством образни изследвания и извършването на биопсия.

Към други уточнени нарушения на бъбрека и уретера принадлежи уретероцеле.

Уретероцелето представлява разширение на крайната част на уретера, което пролабира към лумена на пикочния мехур.

Най-често уретероцелето представлява вродена малформация, като причината за нея не е установена.

Клинично заболяването се изразява в чести инфекции на пикочните пътища, уросепсис, затруднено отдленяне на урината, хематурия и други.

За поставяне на диагнозата уретероцеле се използват различни методи. Най-достъпен и безопасен метод е ехографията на пикочен мехур, при която се забелязва кистоподобно, изпълнено с течност образувание на стената на мехура. Други методи са венозната урография, микционната цистоуретерография и уретероцистоскопията.

Лечението на уретероцеле е оперативно.