Аневризмална костна киста МКБ M85.5

Аневризмална костна киста представлява състояние, което се характеризра с поява на остеоитична костна неоплазма, изпълнена с желеподобна кръвна субстанция или серум, и обикновено това са неендотелизирани кухини. Засягат се черепа (4%), гръбначния стълб (16%), клавикулите и ребрата (5%), горните крайници (21%), таз и сакрум (12%), бедрените кости (13%), подбедриците (24%) и стъпалата (3%).

Причините за възникване на аневризмална костна киста не са напълни изяснени. Съществуват различни хипотези относно произхода и патогенетичните механизми нн образуваните кисти, като една от тях предполага, че аневризмална костна киста се образува следствие на увеличено венозно налягане и последвалата дилатация и рупура на локалната кръвоносна мрежа. Заболяването може да възникне първично, или да се наблюдава при съществуваща хондробластома, хондромиксоидна фиброма, остеобластома, гигантскоклетъчен тумор, остеосаркома, хондросаркома, хемангиоендотелиома или фиброзна дисплазия.

Клиничната картина на аневризмална костна киста се характеризира с поява на болка в засегнатата кост, която в началото е много слаба и бързи прогресира до силна болка, за период от 6-12 седмици. Възможно е повишаване температурата на кожата около засегнатата кост, както и поява на оток и нарушаване на движенията в съответните стави. Спиналните лезии могат да доведат до поява на квадриплегия, а пациентите с лезии в областта на черепа могат да имат пристъпи на главоболие.

Диагнозата на аневризмална костна киста се поставя с помощта на обрзни изследвания. Най-достъпния и лесно приложим метод е рентгенографията. Диференциална диагноза на заболяването се прави с еднокамерна костна киста, гигантскоклетъчен тумор, телеангиектатична остеосаркома, вторична аневризмална костна киста.

Лечението на аневризмална костна киста се състои в осъществяване на кюретаж, което може да бъде достатъчно при лечение на неактивни лезии. Повторната поява на лезиите е характерно  при кюретаж а активни такива. При тези слу1аи се препоръчва маргинална резекция на кистата. Приложението на течен азот, фенол, метил метакрилат и дрги, е препоръчително за саниране на резекцираните кисти.