Солитарна костна киста МКБ M85.4

Солитарна костна киста представлява състояние, което се характеризира, с поява на тумороподбна киста в някои от костите на скелета. Тумороподобна едникамерна костна дисплазия с най-честа локализация в дългите тръбести кости - бедрена и раменна в 75%. Обичайно протича безсимптомно, докато не бъде открита при една патологична фрактура. Патологичните фрактури се наблюдават в 50% от случаите. При локализация на кистата в областта на бедрената шийка може да настъпи варусна деформация. Кистата се локализира метафизарно и обикновено ангажира цялата ширина на метафизата. Всяко ексцентрично развитие на лезията е суспектно за костен тумор.

Солитарна костна киста не засяга епифизарните структури и това има диференциално-диагностично значение. Кистата обикновено е еднокамерна, тапицирана с тънък слой и съдържа бистра жълтеникава течност. С растежа на дългата тръбеста кост кистата се отдалечава от епифизарната плочка, така че колкото по-рано тя бъде открита, толкова тя е по-близо до нея. Кистите в непосредствена близост до епифизарната плочка се наричат активни, а отдалечените неактивни.

Етиологията и патогенезата на солитарна костна киста не са изяснени. Дискутират се много теоретични хипотези. Някои автори смятат, че солитарна костна киста е краен стадий на кистична дегенерация на тумор. Други автори смятат, че солитарна костна киста, като резултат на венозно разстройство в оттичането, е резултата от аномалия в развитието на съдовете. Друга теория предполага, че активирането на остеокластната пролиферация на епиметафизарната граница и образуване на фиброзна тъкан на мястот на костната резорбция при наличието на дренажен блокаж.

Клинически, заболяването не се характеризира с конкретни симптоми и признаци. Диагнозата на солитарна костна киста се поставя въз основа на образни изследвания. Ангиографията показва липса на патологично съдово разрастване. Възрастта, локализацията и рентгеновата картина са типични. Аневризмалната костна киста е разположена ексцентрично. Хондромиксоидфиброма - силно експанзивен растеж, но ограничена със силно склеротичен ръб.

Еднокамерната костна киста се развива винаги централно и метафизарно в близост с растежната фуга и с израстването на костта в дължина се измества централно в диафизата. Кистата е тапицирана от бяла гланцирана или кафяво-жълта мембрана и е изпълнена с ясно-жълтеникава течност. При фрактура този цвят се променя от хеморагията. Хистологично, солитарна костна киста се характеризира с тънка, подвижна, бедна н съдове съединително-тъканна мембрана с хиалинизация. Няма сигнификантни хистологични белези между пасивната и активни кисти.

Лечението на солитарна костна киста е хирургично. Екскохлеация и запълване със спонгиоза. Спонтанно оздравяване след фрактура - 14%. При кортизонова терапия се наблюдават 90% оздравване. Под обща анестезия се пунктира кистата с две дебели гли, като се вкарва 6 пъти метилпреднизолонацетат 40-80 мг. Пълно ликвидиране на кистата настъпва след 3 години. Оздравяване след фрактури в 50% се отбелязва от много автори.