Други нарушения в целостта на костите МКБ M84.8

Други нарушения в целостта на костите представлява състояние, което се характеризира с настъпване на фрактура, нарушаване на анатомичната цялост на костта. По брой на първо място са фрактурите на подбедрицата, следвани от счупвания на трохантерния масив и бедрената шийка, глезена, бедрото и т.н. Вижда се, че в голямата си част счупванията са закрити, поради което трябва да се познават добре методите на лечение и механизмите, които ги причиняват.

За да се получи други нарушения в целостта на костите, е необходимо директно или индиректно действие на определени сили. Директните счупвания се получават, когато действащата сила се локализира на мястото на счупването върху самата кост. При индиректните увреди силите, които причиняват счупването, действат далеч от мястото на увредата. Според механизма на получаване се различават няколко вида фрактури:

- фрактури, получени чрез огъване - при тях силата, която предизвиква счупването, действа непосредствено върху костта, като я огъва поради това, че двата и края са фиксирани. Тази сила може да действа и перпендикулярно на костта, като предизвиква огъване с последващо счупване.

- фрактури, получени при осукване на костта - при този вид счупвания обикновено действат 2 сили в 2 различни посоки. Те предизвикват осукване и спираловидно счупване на костта. Това става тогава, когато единият и край е фиксиран неподвижно, а върху другия действува силата на осукване;

- фрактури, причинени от директен удар - при тях травматичният момент действа директно върху костта внезапно, с голяма сила. Костта се счупва на 2 или няколко фрагмента, като рядко цялостта на кожата е запазена. Напоследък този вид фрактури се срещат често при транспортни злополуки. Ако травматичният момент действа директно на голяма плоскост, има значително смачкване на меките тъкани.

- счупвания, предизвикани от компресия - при тях силата на действие смачква костта и вбива фрагментите един в друг. Срещат се обикновено при спонгиозните кости: телата на гръбначните прешлени, талуса, калканеуса и спонгиозните части на дългите тръбести кости.

- фрактури, причинени от действащи сили на откъсване - намират се при залавните места на мускулите. Причината, която ги предизвиква, е самият мускул, който при внезапна контракция изтръгва онази част на костта, към която се залавя.

- фрактури, причинени от действащи сили, причиняващи смачкване - това са най-тежките счупвания и при тях силата действа директно на голямо протежение, като смачква обвиващите костта меки тъкани, уврежда кръвоносните съдове и нерви и счупва костта. При тях лечението е затруднено от смутено хранене и в повечето случаи е налице увреждане на кожната покривка, изразяващо се в голеи разкъсани рани.

Симптомите при клиничното изследване на други нарушения в целостта на костите, са разнообразни. Те са манифестни в случаите, когато има пълно прекъсване на целостта на костта и не са така подчертани при частичното и прекъсване.

Деформация - проявява се по различни начини. Увреденият крайник може да бъде скъсен или изкривен по дъгъл. В такива случаи не бива да се изследват крепитациите на мястото на фрактурата, защото острите фрагменти могат (при изследването) да наранят меките тъкани, съдовете и нервите. Крайникът рябва да внимателно да се алинира и имобилизира по известните начини.

Крепитации - долавят се при внимателно раздвижване на двата фрагмента в 2 различни посоки. Установяват се патологична подвижност на мястот на счупването и меко хрущене. Както казахме по-горе, този начин на изседване трябва да се избягва.

Нарушение на функцията на крайника - при счупена дълга кост с разместване на фрагментите болният не може активно да движи крайника, а ако е долен крайник, не може да стъпи на него. Липсата на функция е убедително доказателство, че има счупване на костта. Погрешно е пострадалият да се кара да извършва движения с увредения крайник, тъй като може да се получат допълнителни увреждания на меките тъкани и да се увеличи разместването на счупването.

Болка - винаги на мястото на счупването пострадалият усеща болка, която се усилва при докосване, натиск и движение. При някои патологични фрактури болката може да бъде значително по-слаба от обикновената.

Оток на мястото на счупването - отокът зависи от вътрешните кръвоизлив и лимфоизлив, настъпили на мястото на фрактурата и увредените меки тъкани. В зависимост от количеството на кръвта той може да бъде по-голям или по-малък. При големи кръвоизливи кожата е силно опъната и отокът - значителен.

Нарушена сетивност - при всички случаи на счупване на дългите тръбести кости е необходимо изследването на сетивността в дисталния участък на увредения крайник. Нарушената сетивност говори за увреждане на сетивните нерви.

Нарушена двигателна функция - при изследването на счупен крайник винаги трябва да се обърне внимание на движенията, които пострадалият може да извършва в дисталния участък на крайника. Липсата на движения говори за увреждане на двигателния нерв. Ако при счупване на подбедрицата пострадалият не може да извърши дорзална флексия с ходилото, има увреждане на н.перонеус, а при паднала надолу китка след фрактура на дългите тръбести кости на ръката и невъзможност за екстензия на китката и пръстите трябва да се мисли за увреждане на н.радиалис, или някои от неговте двигателни клончета.

Промени в периферния пулс - задължително е изследването на периферния пулс на артериалните кръвоносни съдове - а.радиалис на китката и а.дорсалис педис и а.тибиалис постериор на ходилото. Липсата на артериален пулс говори за увреждане или притискане от хематом на магистралните артериални съдове. За улесняване на диагнозата понякога е необходимо да се направи артериография.

Поставянето на диагнозата други нарушения в целостта на костите понякога е трудно, поради това, че има непълни или вклинени счупвания на костите, като в такива случаи решаващият за диагнозата симптом остава болката. Понякога се срещат и вътреставни счупвания без особени размествания на фрагментите, при които много от описаните симптоми липсват или са изразени в незначителна степен. Решителна за диагнозата е рентгеновата диагностика.

Лечението на други нарушения в целостта на костите може да бъде консервативно или хирургично в зависимост от тежестта и локализацията на уврежданията и се осъществява от специалист. Спазването на всички принципи за изследване и лечение на болните със счупвания на дългите тръбести кости увеличава значително възможностите за благоприятен изход на заболяването и възстановяването на пострадалия, както и за по-скорошното възстановяване на работоспособността.