Забавена консолидация при фрактура МКБ M84.2

Забавена консолидация при фрактура представлява състояние, което се характеризира с липса на клинически и рентгенологични данни за костно зарастване, удължено време след настъпване на фрактурата. Това от друга страна не означава, че при всички кости, при които се наблюдава забавено зарастване, няма да настъпи оздравяване. Някои фрактурирани кости понякога не показват ранните белези на оздравяване за същото време, за което нормално това трябва да стане.

Процесът на фрактурно зарастване анагажира различно дълъг период от време при различните кости. Дългите кости на крайниците ангажират за своето зарастване много по-дълго време, отколкото малките и къси кости.
Съществуват някои фактори, които могат да бъдат изтъкнати като причини за поява на забавена консолидация при фрактура. Някои от по-важните са:

- липса на коректно наместване на фрактурата - коректното наместване е един много важен фактор в развитието на несрастването или забавеното срастване. Необходимо е голямо количество калус, за да се примости едно голямо разместване на фрагментите, когато фрактурата не е добре наместена , и един дълъг период от време за възстановяване на кръвоснабдяването прз фрактурната празнина. При едно стъпаловидно разместване е възможно и мекотъканно интерпониране между фрагментите.

- мекотъканно прекъсване - фрактурите збавено зарастват при масивно мекотъканно прекъсване на кръвоснабдяването, необходимо за оздравителния процес. Една малка Част от кръвоснабдяването се осигурява от периферната зона на фрагмента чрез околните мекотъканни структури. При значително девитализиране на мекотъканни структури осигуряването на кортикалиса с кръвоснабдяване се забавя. Еднакво важен е и фактър, че околната мускулатура създава електрични потенциали, които също стимулират фрактурното оздравяване. Травматичното прекъсване на околната мускулатура елиминира активните електрчни потенциали. От това след, че е изключително важно да се знае обширността на придружаващите мекотъканни увреди при лечението на фрактурите, т.е. не трябва да се лекуват и наместват само костните фрагменти и да се пренебрегват мекотъканните структури и техните проблеми.

- недобре направена имобилизация - в миналото голямо внимание се отдаваше на имобилизацията на фрактурите. Днес този аспект в лечението претърпя една критична еволюция. Терапията препоръчва, например при една тибиална фрактура, ранно и активно натоварване в добре направен гипс, което има стимулиращ ефект за процеса на фрактурното оздравяване. Активното натоварване с компресия върху фрактурните плоскости произвежда значителни елктрически потенциали с директно действие върху фрактурното оздравяване.

- дистракция на фрагментите - компресията като правило се прилага за стимулация на костното оздравяване. Дистракцията има обратен ефект. Ако при цялостно лечение на фрактурата костните краища се дистрахират и се реализира една увеличаваща се дистанция между костните фрагменти, през която трябва да се възстанови кръвоснабдяването, зарастването се забавя. Дистракцията трябва да се избягва и това е особено важно при фрактурите на бедрената кост и тибията. Винаги трябва да се прави опит за запазване на всички фрагменти от фрактурата по време на оперативното лечение. Изключително голяма грешка е да се реши премахването на костен фрагмент, затова че той няма мекотъканно прикачване. Свободният фрагмент, лишен от кръвоснабдяване, действа като един свободен костен присадък и при неговото премахване остава дефект между фрагментите. Това има особено важно значение при откритите фрактури, където преценката трябва да се направи по-внимателно.

- дефектна остеосинтеза - ако откритата репозиция с вътрешна фиксация е избрана като метод на лечение и не е постигната добра вътрешна фиксация, то това само по себе си довежда до забавено зарастване на фрактурата. Една от най-сериозните грешки при лечението с вътрешна фиксация е използването на ригидни метални плаки, които не осъществяват компресия и отдалечават фрагментите.

Клиничната картина на забавена консолидация при фрактура се характеризира основно с поява на болка в засегнатите кости при движение, въпреки приложеното лечение. С течение на времето болката не отслабва. Диагнозата се поставя главно рентгенологично. Рентгеновата находка се характеризира с различни белези на забавено заздравяване на фрактурата.

Лечението на забавена консолидация при фрактура може да бъде консервативно или хирургично и се осъществява от специалист. Необходимо е ревизия на предходно лечение и при необходимост, се извършва повторна хирургическа интервенция.