Синдром от имобилизация (параплегичен) МКБ M62.3

Синдром от имобилизация (параплегичен) представлява болестно състояние, което се характеризира със загуба способността за движение на долния крайник или крайници. Причините за възникване на синдром от имобилизация (параплегичен) са разнообразни и включват травми, неврологични заболявания, тумори, вродени заболявания и други. Терминът параплегия сам по себе си означава загуба на моторната и сетивната функция на долните крайници.

Клиничната картина при синдром от имобилизация (параплегичен) се характеризира освен с невъзможност за движение на долните крайници, още с поява на декубитални рани, тромбози и пневмонии. Тези състояния по-скоро спадат към усложненията на това заболяване и осъществяване на адекватна и навременна физиотерапия и рехабилитация може да спомогне за предотвратяване тяхната поява.

Поставянето на диагнозата синдром от имобилизация (параплегичен) не предтсавлява диагностино предизвикателство. Данните от анамнезата и от физикалния преглед моатда бъдат доастатъчни за ориентиране на опитния специалист към диагнозата. Образните и лабораторните изследвания са незаменими за уточняване състоянието на болния и точната локализация на уврежданията.

Лечението на синдром от имобилизация (параплегичен) е консервативно или хирургично. Изборът на лечение за виси от вида на увредатат и нейната локализация. Консервативното лечение се състои в прилагане на обезболяващи, рехабилитация и физиотерапия на болните. Хирургичното лечение в повечето случаи е сложно и неговото приложение трябва да става при точни индикации за извършване на такова и след консултация със съответните специалисти.