Себорейна кератоза МКБ L82

Кератоцитите са клетки, разположени предимно в епидермалния слой на кожата. Основната им функция е образуването на защитната бариера на кожата. За поддържане на бариерната функция допринасят протеини (кератин), ензими, липиди и антимикробни пептиди (дефезин).

По тази начин кожата се защитава от намиращите се в околната среда патогенни бактерии, гъбички, паразити, слънчева радиация и много други.

Доброкачествен кожен тумор, произхождащ от кератоцитите, е известен като себорейна кератоза.

Заболяването се среща още със синонимите:

• Verruca senilis
• Verruca seborrhoica
• Сенилни брадавица
• Себорейни брадавици, себорейни кератози

Подобно на лентиго кожните изменения при себорейна кератоза се срещат обикновено след 40-годишна възраст. Епидемиологичните данни посочват, че заболяването се среща предимно при хора със светла кожа. Не е установена полова зависимост.

Етиологията на себорейните брадавици е неизвестна. Предполага се, че отключващ фактор е незащитеното излагане на слънчева радиация. В последните години се разглежда теорията за соматични мутации на FGFR3 гена. Тази мутация е установена при 80% от заболелите. При 45% от тях се наблюдават и допълнителни мутации на гените FGFR3, PIK3CA, KRAS, и EGFR. Не е установено да са прекурсори на злокачественост.

Себорейната кератоза може да се класифицира като:

• Обща себорейна кератоза (базално-клетъчна папилома)
• Ретикуларна себорейна кератоза (аденоидна себорейна кератоза)
• Длановидна себорейна кератоза
• Клонална себорейна кератоза
• Инфламаторна себорейна кератоза
• Себорейна кератоза с плоскоклетъчен атипизъм
• Пигментирана себорейна кератоза
• Фоликуларна кератоза
• Дерматози папулоза нигра

От изброените деления на себорейна кератоза особен интерес се предизвиква от дерматозис папулоза нигра, както и болест на Leser–Trelat.

Кожните лезии при себорейна кератоза клинично се презентират като петна с различна интензивност на оцветяване.

В началото себорейните брадавици са малки, строго ограничени, с цвета на кожата или леко жълтеникави, плоски верукозни папули. След време стават по-големи до 1-3 см и изглеждат като папиломатозни брадавици с кафеникав или дори черен цвят.

Поради задържане на рогови клетки в епителните крипти се образуват комедоноподобни черни кератози. На палпация себорейните кератози са меки и мазни. Обикновено са множествени и са разположени по трункус (тялото) и лицето.

Дерматозис папулоза нигра представляват малки доброкачествени кожни тумори, разположени по лицето. Срещат се предимно при негроидната раса. Заболяването е изключително често.

Епидемиологичните данни посочват, че 35% от афроамериканците в САЩ са диагностицирани с дерматозис папулоза нигра.

Етиологията все още не е известна. Но се предполага фамилен характер на заболяването, тъй като се среща при някои членове на семейства. Дерматоза папулоза нигра обикновено се появява в юношеска възраст. Кожните лезии се увеличават с възрастта. Рядко се проявява при лица на възраст под 7 години.

В диференциално диагностичен план на себорейна кератоза и нейните подвидове се обсъждат:

• Меланоцитни невуси (бенки)
• Пигментни базелиоми сенилно лентиго, представено като част от друга хиперпигментация, дължаща се на натрупване на меланин
• Злокачествен меланом на кожата

Себорейна кератоза и дерматозис папулоза нигра се диагностицират при физикален преглед и приложени инструментални изследвания. Прилага се също така и кожна биопсия.

Заболяването е с благоприятна прогноза. Не застрашава физическото здравословно състояние на диагностицирания. Но кожните лезии представляват козметичен дефект, което е и водеща причина за търсена на консултация с лекар специалист по дерматологични болести.

В повечето случай лечение не се налага. Но при желания на пациента отстраняването на сенилните брадавици се извършва с ексцизия или електрокоагулация.

При експлозивна поява на множествено себорейни петна за кратък период от време се касае за болест на Leser-Trelat. Историческите справки разкриват, че заболяването за първи път е описано в края на 19 век и носи фамилните имена на своите откриватели - немския лекар Edmund Leser и неговият френски колега Ulysse Trelat.

Кожните лезии при болестта на Leser-Trelat се появяват при злокачествено развит аcanthosis nigricans, както и други злокачествени заболявания.

Заболяването клинично се презентира с множествено полиморфни кожни лезии. Те с различен интензитет на оцветяване - от светло кафяво до тъмно и дори черно. Размерът им е разнообразен. Някои от петната са плоски, други изпъкнали.

За разлика от петната при себорейна кератоза неоплазмено заболяване съпътствано с петна от типа на Leser-Trelat е с неблагоприятна прогноза.

Заглавно изображение: James Heilman, MD, CC BY-SA 3.0 / Lmbuga, Public domain, via Wikimedia Commons