Трихорексис нодоза МКБ L67.0

Трихорексис нодоза представлява състояние, при което по протежение на косъма се формират възли, създаващи условия за лесното му чупене. Описано е за първи път през 1852 година от Samuel Wilks. Може да бъде както вродено, така и придобито.

Придобитата форма на трихорексис нодоза възниква най-често като резултат от повтаряща се физическа или химична травма - честа употреба на бои за коса, солена вода, шампоани, често ресане на косата, масаж на скалпа, трихотиломания, дърпане на косата при сърбящи дерматози. Тя може да бъде резултат и от недохранване или ендокринопатия. Някои заболявания също могат да бъдат причина, като например:

• хипотиреоидизъм
• натрупване на амоняк в тялото
• железен дефицит
• синдром на Менкес
• ектодермална дисплазия
• трихотиодистрофия - наследствено заболяване, което причинява чуплива коса, кожни проблеми и умствени увреждания

Вродената форма се характеризира с необичайно чуплива коса след тривиално нараняване, която се дължи на генетичен дефект на косъма.

Трихорексис нодоза е рядко заболяване. Придобитата му форма се среща често при лица от черната раса, които са генетично предразположени. Тя е по-честа при жените, отколкото при мъжете, като се проявява на средна възраст. Придобитата форма може да бъде:

• проксимална – нодули възникват в близост до кожата. Наблюдава се при чернокожите и води до зони на алопеция
• дистална – характерна за белите и азиатците
• локализирана – простира се на няколко сантиметра ширина и е придружена обикновено от сърбяща дерматоза

Вродената форма на заболяването може да присъства още от раждането или да се появи в рамките на първите няколко месеца от живота на детето.

Измененията при трихорексис нодоза имат сезонно проявление. Те са по–характерни през лятото, когато честото мокрене в солена вода и излагането на ултравиолетова светлина се присъединява към травмирането на косата от шампоани и гребени.

Трихорексис нодоза е наблюдавано и при пациенти със структурни аномалии на косъма – трихорексис инвагината, монилетрикс, псевдомонилетрикс. Тези нарушения са наследствени и се характеризират с повишена чупливост на космите. Наблюдавани под микроскоп, космите съдържат малки, бели възелчета, разположени на различни разстояния едно от друго по протежение на косъма. Броят им варира и зависи от неговата дължина. Възлите са области, в които са разрушени клетките на кутикула, поради което подлежащите кортикални фибри се раздалечават и чупят. Накъсани косми се откриват главно по скалпа, но могат да бъдат засегнати също космите на тялото и пубисното окосмяване.

Дисталната форма на трихорексис нодоза е придобито състояние, при което възлите се развиват към края на косъма. Това състояние е широко разпространено в популации, принадлежащи към Азия и Кавказ. Проксималната форма засяга частта от косъма, която е близо до скалпа. Други общи признаци могат да включват:

• развитие на малки бели възли
• няма растеж на косата
• изтънени краища на космите на косата
• промяна на цвета на косъма към върховете
• заплетени кичури коса
• загуба на мигли
• загуба на вежди
• косопад
• суха коса
• начупени краища

Диагнозата на трихорексис нодоза се извършва чрез дермоскопия. Тестове за диагностициране хипотиреоидизъм и недохранване може да се направи, за да се направи оценка на основната причина. Компютърна томография на мозъка или електроенцефалограма може да се прилага за проверка на наличието на умствена изостаналост.

Лечението е насочено към минимизиране на физическата или химична травма. Избягват се прекомерното ресане и къдрене. Нужно е лечение на подлежащото метаболитно заболяване или сърбяща дерматоза.