Сифилитичен перитонит (A52.7ї) МКБ K67.2

Сифилисът е полово предавана инфекция причинена от Treponema Pallidum. Признаците и симптомите на сифилиса зависят от етапа на развитие.
Асоциирането на коремните (перитонеални) адхезии с латентен сифилис заслужават да се обърне внимание към него и по точно на сифилитичен перитонит. Сифилисът на другите серозни кухини, като синовит на вроден и късен вторичен сифилис, привлича внимание, защото той е видим и осезаем, тъй като е болезнен. Не е разумно е да се предполага, че най-голямата серозна кухина е имунизирана и по-малко се засягане при инфекция от сифилис в сравнение с другите по-малки серозни кухини. Безболезнените перитонеални изливи могат лесно да се пропуснат, но получените сраствания като резултат от не навременно диагностициране, хронифициране и не лекуване на инфекцията, които са лесно лечими в ранния стадий, стават изключително устойчиви на лечение, когато тези сраствания станат организирани. Сифилитичен перитонит се причинява в втория и третия етап на сифилиса.

Началният етап или първичен сифилис се характеризира с първична лезия на кожата наречена шанкър и се появява на мястото на контакта.
Вторичният сифилис се изявява с не сърбящ обрив по тялото. На този етап бактериите се размножават и се разпространяват в целия организъм, могат да проникнат в перитонеалната кухина и да причинят остър перитонит.
Засягането на перитонеума в третия етап тритичен сифилис се характеризира с образуване на грануломи наречени сифилитични гуми и причинява хроничен перитонит.

Клинична картина на сифилитичен перитонит
В острата фаза се изявява с внезапна остра коремна болка, генерализирана обхваща целия корем, силна обща отпадналост, повръщане, силно главоболие, висока температура, учестен пулс, висока температура.
В късната фаза се изявява с персистираща тъпа болка и симптоми от засягане на съседни органи от хроничния перитонит.

Диагноза и лечение на сифилитичен перитонит
Диагнозата е затруднена, тъй като не се мисли за това заболяване. Поставя се от серологичното изследване.
Сифилисът се лекува ефективно с антибиотици и особено от групата на пеницилините и цефалоспорините. Усложнените случаи се лекуват оперативно.