Стеноза на ануса и ректума МКБ K62.4
В рубриката други болести на ануса и ректума се включва и развитието на стеноза на ануса и ректума. Състоянието се среща сравнително рядко в клиничната практика, като може да бъде резултат от вродени аномалии и малформации или придобити състояния. Протичането е характерно, като своевременното назначаване на подходяща терапия значително подобрява комфорта на пациента и намалява рисковете от развитие на различни по тежест усложнения, свързани с болестта.
Стеноза на ануса и ректума: етиология, особености, симптоми
Състоянието стеноза на ануса и ректума се среща относително рядко в клиничната практика, като представлява стесняване на лумена на ректума и аналния сфинктер, което възпрепятства дефекацията.
Състоянието може да бъде срещнато още под наименованията стриктура на ануса, стеноза на ректума, анална стеноза. Причината за това стеснение (стеноза, стриктура) може да бъде механична (истинска анатомична стриктура) или функционално нарушение.
Към причините и факторите, водещи най-често до развитие на стеноза на ануса и ректума, се включват следните:
- вродени аномалии: различни вродени малформации, засягащи аноректалната област, могат да причинят състоянието
- възпаление: хронични възпалителни реакции в областта на ректума и ануса, както и възпалителни интестинални заболявания могат да провокират развитие на стеноза
- травми: локални наранявания (травма, изгаряне, перианални разкъсвания по време на раждане, хирургични намеси в областта на ректум и анус), като сред най-честите причини е оперативно лечение на външни и/или вътрешни хемороиди
- неоплазми в областта: ректален и анален карцином в хода на своята прогресия и при нарастване на размерите водят до стеноза на ануса и ректума
Като рискови фактори за развитие на заболяването се считат още и някои венерически заболявания, СПИН, амебиаза, септично състояние, свръхупотреба на лаксативи и други.
Клинична картина при стеноза на ануса и ректума показва някои общи прояви при всички пациенти, но и редица особености и допълнителни симптоми в зависимост от етиологията на заболяването и въздействието на определените рискови фактори.
Най-първите типични симптоми на стеноза на ануса и ректума са изтъняване на изпражненията, затруднена и болезнена дефекация, болка при дефекация, която може да продължи с часове след това, анален сърбеж. При много от пациентите се развива констипация (запек) и кървене от ануса и ректума. В зависимост от провокиращите причини са възможни и различни общи прояви, като например фебрилно състояние, хронична умора, слабост, главоболие и други.
Състоянието изисква своевременна терапия във връзка с рисковете от развитие на различни по вид и тежест усложнения, като например тежка хеморагия, упорита констипация, фекална инконтиненция и други.
Диагностика и лечение при стеноза на ануса и ректума
Поставянето на диагнозата при много от пациентите изисква задълбочен разпит, обстоен преглед и назначаване на редица допълнителни образни и/или инструментални изследвания за потвърждаване на диагнозата.
От снетата анамнеза на болния се събира информация за въздействието на определени рискови фактори, като например чести възпалителни процеси, травми или оперативни намеси в аноректалната област. Дигиталното изследване е затруднено или се опипват пръстеновидни или тръбести стенози. За уточняване на ректалните стенози се прави ректоскопия. По преценка на лекуващия лекар могат да се назначат различни изследвания (електромиографско, манометрично, ендоскопско, рентгеново, а при съмнения за неопластичен процес и диагностични затруднения може да се назначи и компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс).
В диференциално диагностичен план е необходимо различаване от хемороиди, карцином на ануса и ректума, възпалителни или други неопластични заболявания в аноректалната област.
Терапевтичният подход при стеноза на ануса и ректума се определя строго индивидуално в зависимост от тежестта и особеностите в протичането на болестния процес, състоянието на пациента, наличието на усложнения и други фактори.
Най-общо терапията бива консервативна (неоперативна) и хирургична. Лечение при лекостепенните, придобити стенози е обикновено консервативно и се състои в предотвратяване на запека, увеличаване на фибрите в диетата и прием на лаксативни средства (при нужда, при липса на ефект от промените в храненето). По преценка на лекуващия лекар може да се наложи извършване на сфинктеротомия за разширяване на аналния канал. При някои пациенти добри резултати се получават с приложението на методи от физиотерапията и лечебна гимнастика.
Тежкостепенните стенози се лекуват предимно оперативно (най-често се извършва анопластика с помощта на различни методики). За намаляване риска от развитие на постоперативни усложнения и оптимизация на хирургичното лечение в следоперативния период се препоръчва прием на достатъчно течности, течно-кашава храна, внимателен подбор при нужда от прием на лекарства, избягване на тежко физическо натоварване (особено на вдигане на тежки предмети за поне десет дни след операцията), както и избягване на директно сядане върху оперираната зона.
Липсват разработени строго специфични профилактични мерки, обикновено се назначават общи мерки за превенция, включващи предпазване от констипация с помощта на промени в храненето, движение, течности, лекарства, лечение и контрол на подлежащите заболявания и ранна консултация със специалист при първа поява на симптомите на болестта.
Прогнозата при стеноза на ануса и ректума се определя строго индивидуално при отделните пациенти, като изключително важно е ранното диагностициране и оптималната, индивидуализирана терапия.
Заглавно изображение: CC0 Public Domain
Симптоми и признаци при Стеноза на ануса и ректума МКБ K62.4
Библиография
https://www.tgh.org/services/gastroenterology/anal-and-rectal-conditions/anal-stenosis
https://muschealth.org/medical-services/ddc/patients/digestive-diseases/colon-and-rectum/anal-stenosis
https://en.wikipedia.org/wiki/Anal_stricture
https://www.americanjournalofsurgery.com/article/S0002-9610(00)00344-5/abstract
Коментари към Стеноза на ануса и ректума МКБ K62.4