Ишиоректален абсцес МКБ K61.3

Към рубриката абсцес на ануса и ректума се включва и развитието на ишиоректален абсцес.

Състоянието се наблюдава относително рядко в клиничната практика, като ранното посещение на специалист, изясняване на диагнозата и назначаването на подходящо лечение намалява рисковете от развитие на различни по вид и тежест усложнения.

Ишиоректален абсцес: особености, симптоми

Ишиоректалният абсцес представлява гнойна колекция, образувана в ишиоректалното пространство. При ишиоректален абсцес инфекцията преминава към cavum ischiorectale по лимфен път. Пътят на заразата най-често върви от подкожието след оформяне на подкожен абсцес в субмукозен, а в други случаи патогенните микроорганизми проникват от лумена на ректума в ишио-ректалната ямка. Много по-рядко пелвио-ректалният абсцес нарушава diaphragma pelvis и преминава в cavum ishiorectale. Заболяването се причинява от аеробни и анаеробни бактерии.

Благоприятстващи развитието на болестта фактори са наличието на имунен дефицит (неопластично заболяване, СПИН, ХИВ и други), провеждане на имуносупресивна терапия (химиотерапия, продължителен прием на кортикостероиди, лъчетерапия и други), наличие на някои други подлежащи заболявания с автоимунен, инфекциозен или възпалителен характер (дългогодишен захарен диабет, системна туберкулоза, дивертикулит, болест на Крон, улцерозен колит и други).

Обикновено състоянието се развива под въздействие на комплексното действие на комбинация от системни и локални фактори, проникване на микробната флора и наличие на благоприятни условия за формирането на абсцес.

Клиничното протичане на заболяването показва известна вариабилност при различните пациенти, като значение оказват тяхното общо състояние, подлежащи заболявания, провокиращи формирането на абсцеса фактори и редица индивидуални фактори.

Началото на ишиоректалния абсцес обикновено е остро, с висока температура до 40 градуса, с втрисане, болки и влошаване на общото състояние, общо неразположение, нарушения на съня.

Локалните симптоми се появяват по-късно, като могат да включват тъпа болка, подуване в областта и перианален дискомфорт. Болката е локализирана в областта на ануса, а също и в дълбочина на таза.

Отокът е в съответната анална половина и в съответната част на глутеалната област с последваща хиперемия на кожата, като са възможни и други локални симптоми (парене, сърбеж, мравучкане в областта). Инфекцията постепенно (средно за 5 до 7 дни) слиза надолу и обхваща подкожния перинеум.

При по-тежки случаи възпалителният процес може да премине в срещуположното ишиоректално пространство под lig. anococcigeum с образуване на абсцес под формата на конска подкова т.нар. подковообразен абсцес.

Ако настъпи спонтанен пробив на абсцеса през кожата, проявите от страна на абсцеса заглъхват, но се образува пълна или извънсфинктерна фистула (ишиоректална фистула).

Формирането на фистула се явява едно от най-често и същевременно сериозни усложнения на състоянието, като води до затруднения в терапията. Други възможни усложнения са генерализация на инфекциозния процес, засягане на околните тъкани, развитие на сепсис и други.

Диагностика и лечение при ишиоректален абсцес

Поставянето на диагнозата при ишиоректален абсцес обикновено изисква обстоен анализ и обработка на данните, получени от различните диагностични практики.

Диагнозата се поставя най-често въз основа на клиничната картина и оплакванията на пациентите в комбинация с проктологични изследвания и образна диагностика. При свалянето на анамнезата фокусът е акцентиран върху вида, тежестта и особеностите на субективните оплаквания, изясняване действието на определени провокиращи фактори, както и изясняване давността на оплакванията. Физикалният преглед включва обстоен оглед и палпация и подробно описание на патологичните находки. Прави се дигитално изследване и ректално туширане.

През последните години при трудни за диагностиката случаи с много добър резултат се използва ендоректалната ехографи (ултразвуково изследване), а в някои случаи компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс на таза.

Диференциалната диагноза включва различаване на тази форма на абсцес от другите видове абсцеси в областта на ануса и ректума, различаване от заболявания с възпалителен, инфекциозен, неопластичен или автоимунен характер, локализирани в аноректалната област.

Терапевтичният подход при пациентите, диагностицирани с ишиоректален абсцес, се определя индивидуално в зависимост от някои особености в протичането на болестния процес, наличието на развили се усложнения (например наличие на фистула), както и наличие на други подлежащи заболявания и увреждания.

Лечението на ишиоректалния абсцес бива консервативно и оперативно. Консервативното лечение се провежда с антибиотици, аналгетици и физиотерапия, като при някои пациенти може да се приложи първо консервативна терапия и едва при липса на ефект да се премине към хирургично лечение. При много от пациентите се препоръчва дефинитивно хирургично лечение с инцизия и дренаж на гнойната колекция, последвано от подходящи консервативни мерки (медикаменти, антисептична обработка и хигиена, общи мероприятия).

Лекарствената терапия включва задължителна антибиотична профилактика, като изборът на антибиотици се осъществява или въз основа на данните от проведената антибиограма или емпирично се подбира широкоспектърен агент, който да покрива предполагаемата аеробна и/или анаеробна флора. Допълнително се назначават подходящи обезболяващи и противовъзпалителни средства.

Липсват строго специфични профилактични мерки за намаляване риска от развитие на тази форма на абсцес, като обикновено се препоръчва ранно посещение на специалист (още при първи симптоми на неразположение за изясняване на диагнозата) и контрол над наличните подлежащи заболявания.

Прогнозата при ишиоректален абсцес се определя при всеки отделен пациент, като добър прогностичен фактор е ранното откриване на заболяването и бързия и добър терапевтичен отговор спрямо приложената терапевтична схема.

Заглавно изображение: freepik.com