Анален абсцес МКБ K61.0

Развитие на анален абсцес обикновено се предшества от определени състояния и се благоприятства от въздействието на определени, считани за рискови фактори. Заболяването показва относително стабилна и висока честота, като засяга в еднаква степен двата пола с най-висока честота на заболеваемост в средна възраст.

Ранното разпознаване проявите на болестта и навременните и адекватни терапевтични мерки водят до бързо облекчаване на дискомфорта на пациентите и намаляват риска от развитие на различни по вид и тежест усложнения.

Анален абсцес: особености и симптоми

Аналният абсцес представлява възпаление около тъканите на ануса, засягайки рехавата перианална съединителна тъкан, като води до некроза и образуване на абсцесна кухина. Около нея се образува фиброзна капсула, която огражда и ограничава възпалителния процес. При развитие на гнилостна инфекция се наблюдава разпад на тъкани дори без образуване на гной. Възпалителният процес при анален абсцес започва от жлезите разположени в ануса и постепенно се разпространява в съседните рехави и тъкани слабо устойчиви на инфекция.

Най-честата причина за развитие на абсцес е наличието на локални увреждания в областта, като при известен процент от пациентите това се явява фисура на ануса и/или ректума.

Предразполагащи фактори за развитие на анален абсцес могат да бъдат различни заболявания с автоимунна, възпалителна, инфекциозна етиология, като например болест на Крон, улцерозен колит, дивертикулит, тазово възпалителна болест, намален имунитет при дългогодишен захарен диабет, хематологични заболявания, наднормено тегло, предавани по полов път инфекции (сексуално трансмисивни заболявания), ХИВ, СПИН, често практикуване на анален полов контакт, продължителна употреба на някои медикаменти, като например кортикостероиди и други.

Често за развитие на заболяването оказват въздействие комплексни фактори, но при възможност се препоръчва тяхното изясняване с цел оптимизация на терапевтичния процес и адекватна профилактика впоследствие за намаляване риска от рецидив на състоянието.

В зависимост от причинителя аналният абсцес се разделя на гноен (неспецифичен, смесена флора), анаеробен (наличие на анаеробна флора) и специфичен (конкретен инфекциозен агент, най-често бактерии).

Според локализацията може да бъде подкожен и подлигавичен, като по-често се срещат подкожните абсцеси, а по-дълбоко разположените се срещат по-рядко, но се лекуват по-трудно.

Подкожен перианален абсцес е сред най-честите форми на абсцес в аноректалната област и се среща при до половината от случаите на пациентите с абсцес на ануса и ректума.

Клиничната картина показва известна вариабилност при отделните пациенти, като са налице някои общи прояви, но и редица допълнителни симптоми, свързани с етиологията на заболяването и рисковите фактори, допринесли за неговото развитие.

Първите признаци често са тежест, чувство за чуждо тяло и анален дискомфорт. Началото е остро, протича с висока температура, чести втрисания, със силна болка, усилваща се при дефекация и движение, оточност и зачервяване, тъй като се локализира повърхностно. При палпация на развит абсцес повече от половината болни имат флуктуация. Кожата в областта често е разранена, чувствителна, зачервена, при някои е налице отделяне на гнойна секреция. Във връзка с болковия синдром при част от пациентите се развива констипация (запек), която при продължително персистиране крие своите рискове.

Субмукозният абсцес е разположен подлигавично и болката е с по-слаба интензивност. Протича също с висока температура и с по-оскъдна симптоматика. Липсват външни прояви, но води до спазъм на външния сфинктер.

Аналният абсцес често протича с някои общи и неспецифични прояви, като умора, втрисане, отпадналост и други в зависимост от особеностите при отделните пациенти и наличието на други подлежащи заболявания.

При липса на лечение е налице риск от развитие на различни по вид и тежест усложнения, като при приблизително половината до две трети от пациентите развиват анална фистула. Възможни са още генерализация на инфекцията, засягане на разположени в близост структури и тъкани, усложнения, свързани с констипацията и други.

Диагностика и лечение при анален абсцес

Поставянето на диагнозата при анален абсцес обикновено не представлява затруднение за опитните клиницисти. Често състоянието се доказва само въз основа на данните от анамнезата (подробния разпит на пациента) и характерните физикални находки, включително и ректално туше.

При някои пациенти се налага назначаване на допълнителни изследвания с цел установяване и доказване на налични други заболявания (дивертикулит, улцерозен колит), инфекции, сексуално трансмисивни заболявания и други.

При съмнения за неопластичен процес, както и по преценка на лекуващия лекар (подозрения за усложнения, неясноти по болестния процес, затруднения в диагностиката) може да се наложи назначаване на образна диагностика (компютърна томография, рентгенография, ендоскопско изследване и други).

Диференциалната диагноза включва различаване от протичащи идентично заболявания в аноректалната област с възпалителен, инфекциозен и неопластичен характер, различаване от другите форми на абсцес в областта.

Терапевтичният подход при пациентите с диагностициран анален абсцес се определя строго индивидуално в зависимост от особеностите в протичането, наличието на усложнения, общото здравословно състояние, наличието на други, допълнителни увреждания и заболявания.

Лечението на аналния абсцес може да бъде консервативно и оперативно. Оперативното лечение се извършва под обща или локална анестезия. При подкожен перианален абсцес се извършва дъговиден или радиерен разрез, а при субмукозен абсцес се извършва трансанален надлъжен разрез. Обикновено се препоръчва дренаж на абсцеса със съответната оперативна методика и последващи грижи. Прилага се и физиотерапия, антибиотично лечение и топли бани. При септично състояние и гнойна интоксикация приложението на антибиотици е наложително, съобразно антибиограмата.

Често се назначават и симптоматични медикаменти, като например аналгетици (обезболяващи), противовъзпалителни средства, подходяща антисептична обработка на раната, висока хигиена и достатъчно продължителна антибиотична профилактика за намаляване риска от вторична бактериална инфекция.

Пациентите обикновено се възстановяват бързо и пълно, като за намаляване риска от рецидив на състоянието се препоръчва изясняване на рисковите фактори и причините, довели до развитието на абсцеса.

Липсва специфична профилактика на болестта, препоръчват се общите мерки (редовни изследвания, здравословен начин на живот, предпазване от предавани по полов път заболявания, лечение и контрол на наличните подлежащи заболявания).

Прогнозата при анален абсцес обикновено е добра, особено при ранно и индивидуализирано лечение.

Заглавно изображение: CC0 Public Domain