Ректална фистула МКБ K60.4

Към рубриката фисура и фистула на ануса и ректума се включват различни заболявания в зависимост от особеностите в тяхното протичане. При ректална фистула са налице характерни клинични прояви, като състоянието изисква своевременна медицинска намеса и назначаване на индивидуален терапевтичен план с цел минимизиране риска от поява на различни по вид и тежест усложнения.

Ректална фистула: особености, симптоми

Фистулата по същество представлява патологично създадено каналче, което свързва два органа или даден орган с външната среда (при преминаване на каналчето през кожата). Ректалната фистула е патологично състояние, при което е налице свързване на ректума с кожа (фистулният канал започва от определен участък от ректума и излиза на повърхността на кожата, водейки до секреция във външната среда на слуз, гной, фекални маси).

За появата на ректална фистула допринасят различни състояния и болестни увреждания, като често фистулата се развива в резултат от липса на лечение на определено подлежащо заболяване или непълно и неправилно лечение.

При недостатъчно отваряне и дрениране на параректалните абсцеси и особено след спонтанните им пробиви, ако не се разширят оперативно, често се развиват хронични гнойни парапроктити под формата на фистулни ходове с плътни ръбцови стени, развиват се ректални фистули. Фистулите могат да имат изходно отвърстие само навън през кожата (fistula rectalis incomplete) или едновременно да се отварят в две посоки, а именно навън през кожата и навътре в лумена на ректума (fistula rectalis completa). От тях се отделя оскъдна гнойна или серозно-гнойна секреция.

Причините за образуване на ректални фистули са най-различни. Освен възпалителен процес, причина за образуване на ректална фистула може да бъде и вроден дефект в периректалното пространство, нараняване или травма в тази област, при болестта на Крон, улцерозен колит, туморни процеси в областта или травми в тази област по време на раждането. В тези случаи фистулите са усложнение на основното заболяване. Най-често ректалната фистула започва като ректален абсцес, при който след разпада се образува фистулен ход.

Клиничната картина при пациентите с ректална фистула показва вариабилност в зависимост от особеностите (наличие на друго подлежащо заболяване, довело до развитие на болестта, индивидуални особености и други фактори).

Ако фистулата започне като абсцес, пациентът се оплаква от болка в тази област, а при по-тежки случаи, заболяването протича и с висока температура и треска. При образуване на фистула болката се усилва и от фистулния канал започва да изтича гноен секрет. Най-типичният симптом на фистулите е епизодично зацапване на бельото или подмокряне, поради изтичане на гноен секрет, кръв, фекални маси, слуз. Фистулите предизвикват сърбеж, парене и дискомфорт в аналната област.

Ректалната фистула е сред една от най-честите клинични форми на хронична гнойна инфекция, като своевременно диагностициране и лечение намалява риска от развитие на различни усложнения (генерализация на инфекцията, сепсис, поразяване на други органи и системи, тежки хеморагии, дефицит на есенциални субстанции и други).

Диагностика и лечение при ректална фистула

Поставянето на диагнозата при пациентите с ректална фистула обикновено не представлява затруднение за опитните клиницисти.

Диагнозата се поставя лесно още от локалния статус, физикалния преглед и данните от анамнезата.

Пациентите съобщават за характерните клинични прояви (секреция, зацапване на бельото, дискомфорт в областта), като важен момент в разпита на пациентите е изясняването на налично подлежащо заболяване, което може да е провокирало появата на абсцеса. Това има значение от една страна за подобряване на терапията, но от друга за предприемане на необходимите мерки за намаляване риска от повторна поява.

При огледа се регистрират характерните за фистулата промени, които са достатъчни за поставяне на диагнозата, но често се назначават и други изследвания за установяване на налични други увреждания, усложнения и особености на болестния процес.

Важен диагностичен метод за доказване на вътрешния отвор на фистулата е фистулографията. При необходимост при някои пациенти може да се наложи извършване на различни образни методи за доказване на други увреждания и изясняване при възможност етиологията на фистулата, като например компютърна томография, рентгенография, ендоскопско изследване и други.

Диференциалната диагноза включва различаване на ректална от анална и аноректална фистула, както и идентифициране на налични подлежащи неопластични, инфекциозни или автоимунни заболявания, водещи до клинични прояви с ректална фистула.

Терапевтичният подход при пациентите, диагностицирани с ректална фистула се определя строго индивидуално в зависимост от особеностите в протичането на болестния процес, общото състояние на пациента, наличието на различни подлежащи заболявания, усложнения и увреждания.

Обикновено лечението на фистулите е оперативно, често в комбинация с различни консервативни мерки за оптимизиране на терапията, намаляване риска от развитие на следоперативни усложнения и пълно възстановяване на пациентите.

Хирургичното лечение се състои в тотално изсичане на фистулните ходове по цялото им протежение с цялата дебелина на ръбцовите им стени, като за целта се използват различни оперативни техники и методики по преценка на опериращия хирург.

Консервативното лечение включва прием на подходящи медикаменти (противовъзпалителни средства, аналгетици, ензимни препарати, витаминни добавки и други), интравенозни разтвори. Профилактично се назначават подходящи антибиотици с цел намаляване риска от възникване на вторична инфекция, която може да усложни и забави възстановяването.

Общите мерки включват адекватно раздвижване на пациента, подходяща хигиенна грижа за мястото, правилно захранване, прием на достатъчно течности и други.

Липсват строго специфични профилактични мерки, основното е подходящо и пълно лечение при наличие на ректален абсцес, контрол и лечение на подлежащите заболявания, както и ранно посещение на специалист при първи признаци на болестта.

Прогнозата при ректална фистула се определя индивидуално, като при ранно и подходящо хирургично и консервативно лечение рискът от развитие на усложнения е нисък и прогнозата е благоприятна.

Заглавно изображение: CC0 Public Domain