Улцерозен колит, неуточнен МКБ K51.9

Едно от основните заболявания, включени в рубриката неинфекциозни ентерити и колити, е улцерозен колит. Болестта протича с хронично-рецидивиращ ход, като в зависимост от локализацията на болестните изменения и особеностите в протичането на процеса се наблюдават различни форми на заболяването.

При невъзможност за категоризиране на процеса и причисляването му към някое от добре познатите форми се говори за улцерозен колит, неуточнен. Ранната диагностика и лечение се асоциират с по-добра прогноза, по-нисък риск от тежки усложнения и по-добро качество и продължителност на живот.

Етиология, симптоми и особености при неуточнен улцерозен колит

Под наименованието улцерозен колит, неуточнен, се разбира самостоятелно възпалително (но без инфекциозна генеза), предимно хронично-рецидивиращо и в редки случаи остро-преходно, идиопатично, полипатогенно заболяване на лигавицата на дебелото черво с образуване на кървящи язви и дифузно кървене.

Дълго време за причинител на улцерозния колит се е амебната дизентерия и някои други инфекциозни болести по хода на стомашно-чревния тракт. Улцерации (язви) в дебелото черво се наблюдават при чревна туберкулоза, сифилис, коремен тиф, гонорея, при стафилококоза, по-рядко от салмонели, протозои, ентеровируси, актиномицети. Улцерации (язви) в дебелото черво се причиняват също от деструктивни протеолитични ензими, муциноза и други.

Трета група причини представляват намалената защита или липсата на протективни (защитни) вещества в лигавицата срещу вторична бактериална инвазия, непълноценно хранене, недоимъкът на фолиева киселина, витамини, особено мастноразтворими. Четвъртата група заболявания, при които могат да се появят язви на колона, са алергопатии, хиперсензибилизация спрямо храни, мляко, глутен, действие на бактериални ендотоксини, реакции антиген-антитяло. Пета група са съдови увреждания, мезентериална тромбоза, невровегетативна дизрегулация, спастични състояния. Шеста група са индуцираните от медикаменти (кортикостероиди, салицилати, имуносупресори, антикоагуланти).

Улцерозен колит, неуточнен, може да засегне хора от всякаква възраст, включително детската, но преобладава у млади хора, почти еднакво при двата пола. Статистически проучвания установяват зачестяване през последните десетилетия, но с намаление на тежките, смъртоносни форми.

Патологоанатомично при улцерозен колит се установяват хеморагични инфилтрации, хронични възпалителни изменения, разширения, последвани от стенози и скъсяване на дебелото черво. Язвите обикновено са множествени, често свързани една с друга, надлъжно разположени, проникващи в мукозата (лигавицата) и субмукозата, но рядко засягащи мускулния слой на дебелото черво. Цялата лигавица на дебелото черво е зачервена, оточна, покрита със слуз и кръв. Понякога в болестния процес са въвлечени малка част от дисталната част на илеума и апендикса.

Клиничното протичане на болестта, независимо от нейната форма, показва някои идентични белези.

Улцерозният колит се проявява с кървава диария, коликообразни болки в долната част на корема, палпаторна болезненост по хода на цялото дебело черво или само в засегнатата част, загуба на телесна маса. При по-тежките случаи се повишава температурата, настъпва левкоцитоза, появява се анемия и се развиват множество усложнения. Изчезването на хаустрите, намалената около 20 пъти абсорбция на натриевите йони, загубата на калий и протеини, намаленият тонус на колона, който се оприличава на неактивна тръба със силно понижен мотилитет, в значителна степен обуславят клиничната картина.

Началните прояви биват различни. Заболяването може да започне леко, с малко кръв в изпражненията и слаба краткотрайна или постоянна, но неизразена диария, без промени в протичането в продължение на много месеци. Началото обаче може да е драматично, с внезапна профузна диария, изхождане на голямо количество кръв и развитие на така наречения остър токсичен мегаколон. Между тези две крайни степени съществуват няколко междинни, поради което се предлагат различни схеми за клиничните форми на улцерозния колит.

При неуточнената форма на улцерозен колит се установяват характерните за болестта находки, но липсват достатъчно данни, позволяващи категоризирането на болестния процес в някоя от добре познатите форми на болестта.

Поставяне на диагнозата

При диагностициране на различните форми на улцерозен колит е необходим целенасочен, комплексен и индивидуален подход, като целта е поставяне и потвърждаване на диагнозата, ранно установяване на налични усложнения и други.

Това се постига с помощта на различни диагностични методи и средства, по-важните от които са следните:

• анамнеза и физикални находки: при разпита на засегнатите се обръща внимание на наличието на други подлежащи заболявания, наследственост, особености в храненето, вредни навици, прием на медикаменти и други, които могат да изиграят роля за прогресията на болестта. При физикалните находки се обръща особено внимание на наличието на палпаторна болезненост по хода на интестиналния тракт, промени в перисталтичната активност, патологични находки при извършване на ректално туше и други
• лабораторна констелация: проследяват се нивата на показателите на хемопоезата (при много от пациентите се установява анемия), коагулационния статус (налице е повишен риск от тромбоза), маркерите на възпалението, електролитния баланс и други
• фекален тест: изследването позволява диференциране от инфекциозни колити, както и някои други форми на колит, протичащи с характерни находки, като в допълнение този метод на изследване позволява диагностика на окултни кръвоизливи
• образни и инструментални изследвания: с най-високо диагностично значение са данните, получени при образната диагностика, главно рентгенография и ендоскопия с биопсия (колоноскопия, сигмоидоскопия), като хистологичният анализ на биопсичния материал на практика поставя диагнозата и разнищва диференциалната диагноза

Диагнозата на улцерозния неуточнен колит се установява по клиничната картина, данните от патоморфологичните и клинично-лабораторните, биохимичните и микробиологичните изследвания на изпражненията, за да се изключат други форми на разязвявания на дебелото черво от инфекциозни причинители, като шигели, амеби и други. Диагнозата се потвърждава със сигурност чрез ректороманоскопия, фиброколоноскопия, биопсия и рентгеново изследване.

Лечение при неуточнен улцерозен колит

Универсална терапия за всички случаи от улцерозен колит понастоящем не съществува. Необходимо е индивидуализирано комплексно и пълноценно лечение, съобразно тежестта и стадия на заболяването, общото състояние на организма и усложненията.

В началните стадии и леките до умерени форми заболяването подлежи на ефективно консервативно лечение, като се използват медикаменти от различни фармакологични групи в комбинация с общи мерки и редукция на рисковите фактори (в случаите, при които са известни). Тежките форми, както и усложнените форми на заболяването, подлежат на хирургично лечение.

Най-общо индивидуалният терапевтичен план при отделните пациенти може да включва:

• лекарствена терапия: първоначално се назначават лекарства с изразена противовъзпалителна активност, като например ацетилсалицилова киселина и нейните производни, някои кортикостероиди и други, прилагани в подходяща лекарствена форма (лечебни клизми, перорални таблетки, капсули, ампули за инжекционно приложение). При липса на ефект може да се добави имуносупресивен агент, а при неуспех и на имуномодулиращата терапия може да се обмисли биологично лечение
• симптоматично лечение и общи мерки: симптоматично се назначават лекарства от различни групи за контрол на основните прояви на заболяване, като например антидиарични лекарства, подходящи аналгетици и спазмолитици, витаминни добавки за корекция на анемичния синдром, парентерални вливания за корекция на електролитния дисбаланс, рехидратация и други
• оперативна намеса: при наличие на тежки усложнения, както и при липса на ефект от консервативната терапия и данни за прогресия и агресивен ход на болестта, се обсъжда оперативно лечение, като инвазивността на манипулациите се определя индивидуално в зависимост от конкретния случай (може да варира от резекция на малки по размери участъци и да достигне до хемиколектомия, необходимост от колостомия и други)

Въпреки липсата на ефективно етиологично лечение на заболяването, съвременната медицина позволява добър контрол над болестта, забавяне на нейната прогресия и подобряване качеството на живот на засегнатите лица.

Прогнозата при улцерозен колит, неуточнен, се определя в зависимост от конкретния случай, като с важно прогностично значение са наличието или липсата на усложнения, индивидуалните особености при конкретния пациент, както и терапевтичният отговор спрямо приложените лечебни мероприятия.

Заглавно изображение: freepik.com