Други улцерозни колити МКБ K51.8

В рубриката други улцерозни колити се включват някои рядко описвани в клиничната практика форми на заболяването, като например еозинофилният улцерозен колит, които показват идентично клинично протичане, характерни и често сходни с типичните форми на улцерозен колит диагностични находки и обикновено се повлияват от стандартно прилаганите терапевтични подходи, които макар да не осигуряват дефинитивно лечение на заболяването, позволяват контрол над прогресията на болестта.

Етиология, особености и симптоми на болестта

Улцерозният колит е възпалително заболяване на дебелото черво с изразена склонност към хронично-рецидивиращо или хронично-персистиращо протичане. Възпалителният процес се дължи на алергия най-често във връзка с някои храни, инфекциозни агенти и различни фактори от околната среда, като етиологията остава неясна.

Други улцерозни колити се изразяват в засягане на дебелото черво, като в клиничното протичане доминират слузно-гнойни и кървави диарии, които бързо изтощават болния и водят до опасни усложнения и висок риск от летален изход. При еозинофилния улцерозен колит, включен в рубриката, се наблюдават характерни хистологични промени по хода на засегнатите участъци.

Сред основните особености на болестния процес по отношение на причини и рискови фактори за възникване, симптоматика и усложнения се включват:

• причини и рискови фактори за поява на болестта: етиологията на заболяването не е ясна, като се предполагат имунни механизми при генетично предразположени индивиди. При много от пациентите се съобщава за предшестваща инфекция, продължително лечение с антибиотици, нестероидни противовъзпалителни средства или кортикостероиди, непълноценно хранене, вредни навици и редица други. Рисковите фактори и тяхното въздействие води до клинична изява на болестта сами при ограничен процент от заболелите, като точните механизми не са напълно изяснени, но най-общо се счита за свръхактивност на имунната система и активиране на възпалителни процеси и тяхното персистиране и след отстраняване на патогените. По-често се засягат лица в млада и активна възраст с втори пик на болестта след 60 години, като в еднаква степен се засягат представителите на двата пола
• клинични прояви на болестта: клиничните прояви на заболяването показват някои общи черти при отделните пациенти и редица особености в зависимост от индивидуалните фактори при отделните пациенти. Клинично заболяването протича хронично и рецидивиращо. Острите форми са редки и могат да се развият изведнъж при хронично протичащи случаи. Най-важните признаци на болестта включват тежки диарии с наличие на примеси в изпражненията (кръв, гной, слуз) и тенезми (болезнени напъни за дефекация). Ограничените форми протичат понякога със запек или редуване на запек с кървава диария. При много от пациентите се откриват левкоцитоза, анемия, отслабване на тегло до развитие на кахексия, амилоидоза (натрупване на амилоид), хипопротеинемия, чернодробни абсцеси и развитие на тромбоза, което допълнително предполага участието на системни реакции и имунни механизми в развитието и прогресията на болестта. Острата фаза се характеризира с воднисти диарии и остра септична картина със смущения на водно-солевата обмяна, а при навлизане в ремисия почти липсват прояви, възможни са леки дискомфорт, болки и неразположение
• характерни усложнения: при прогресията на заболяването, неглижиране на симптомите, както и при агресивно протичане и липса на своевременна медицинска намеса (а в някои случаи въпреки нея) са налице различни по вид и тежест усложнения, сред които по-чести са токсичен мегаколон, перфорация на дебелото черво, анемичен синдром, малнутриция и синдром на малабсорбция, тежки електролитни нарушения, дехидратация. Допълнително при хронично персистиране се описва по-висок риск от поява на карцином на дебелото черво, поради което се препоръчват редовни профилактични изследвания и проследяване на пациентите

Персистирането и прогресията на болестта, неглижирането на симптомите и липсата на медицинска консултация значително влошават прогнозата, увеличавайки драстично рисковете от развитие на тежки, животозастрашаващи усложнения.

Диагностичен и терапевтичен подход при други улцерозни колити

Диагностичният подход изисква комплексни и целенасочени изследвания за диференциране от другите форми на заболяването, но също и за различаване от някои, протичащи идентично болести по хода на интестиналния тракт.

Диагнозата се поставя въз основа на находките от физикалния преглед и клиничната картина в комбинация с резултатите от лабораторните изследвания (включително извършване на фекален тест) и образна диагностика (рентгенография, ендоскопия, ендоскопия с биопсия и последваща хистологична обработка на материалите, получени при биопсията).

Комплексният подход позволява различаване от болести с инфекциозна етиология (липсва характерни микробиологични находки при изследването на фекални маси, няма лабораторни находки, насочващи към инфекция), неопластична или автоимунна етиология (с най-високо диагностично значение са резултатите, получени при хистологичния анализ на проби от засегнатите участъци).

В диференциално диагностично отношение трябва да се имат пред вид амебните, уремичните и туберкулозните колити. В някои случаи карциномът на правото черво също така може да провокира подобни оплаквания. При някои пациенти е затруднено различаването от болест на Крон (основните разлики са в локализацията и дълбочината на проникване на болестния процес, което се установява обикновено в хода на ендоскопското изследване).

Терапевтичният подход при други улцерозни колити се определя строго индивидуално в зависимост от клиничните и диагностичните находки при отделните пациенти.

Обикновено лечението е насочено към стабилизиране състоянието на пациентите, навлизане в ремисия, повлияване на усложненията, подобряване на прогнозата и редукция на риска от допълнително влошаване на състоянието им.

Това се постига с консервативни и оперативни методи, като при повечето пациенти консервативната терапия води до добри резултати. Прилагат се подходящи противовъзпалителни средства, при нужда се назначават и имуномодулатори (имуносупресори, биологични агенти) в комбинация с подходящи симптоматични средства (антидиарийни лекарства, обезболяващи, спазмолитици, ензимни препарати, пробиотици и други).

При липса на ефект от консервативния подход, както и при наличие на сериозни, застрашаващи живота на засегнатия усложнения се преминава към подходяща оперативна намеса. В зависимост от естеството на болестните изменения в конкретния случай се прилагат различни хирургични подходи, вариращи от резекция на малки участъци до пълно отстраняване на големи сегменти от колона и поставяне на колостома. За оптимизация на оперативната намеса се препоръчва подходяща предоперативна подготовка и оптимални следоперативни грижи за пациентите, превантивна назначаване на широкоспектърни антибиотици.

Прогнозата при други улцерозни колити се определя за конкретния случай, като важно значение оказват общото състояние на засегнатите, наличието на развили се усложнения, терапевтичният отговор към приложената лечебна схема и редица други фактори.

Заглавно изображение: freepik.com