Улцерозен (хроничен) илеоколит МКБ K51.1

Към неинфекциозни ентерити и колити се включва и развитието на улцерозен (хроничен) илеоколит, представляващ възпалителен процес с хронично-рецидивиращ характер, засягащ различни участъци по хода на интестиналния тракт със съсредоточаването им в дебелото черво (колон).

Етиологията на болестта не напълно проучена и докрай изяснена, симптомите често се припокриват с проявите при другите видове колит, като ранната диагностика и задълбочените диагностични изследвания позволяват ранно установяване на налични усложнения и оптимизиране на терапия, съответно и подобряване на прогнозата при отделните пациенти.

Етиология, характерни симптоми и особености на болестта

Улцерозен (хроничен) илеоколит представлява идиопатично хронично неспецифично възпалително заболяване на червата, при което от възпалителния процес се засяга цялото дебело черво и много малка част от терминалния илеум (като цяло характерно за улцерозния колит е засягане само на дебелото черво с определени особености в протичането на болестния процес, което се използва за диференцирането му от други форми на колит).

Честотата на улцерозния (хроничен) илеоколит е различна в отделните райони на света, като най-разпространен е в Западна Европа, Скандинавия, Великобритания, САЩ и Нова Зеландия. По отношение на разпределението по честота сред двата пола, се наблюдават известни различия в отделните райони по света, като най-общо не се описват съществени разлики и засягане по-често на представителите от мъжките или женския пол. Характерна е ранната изява на болестта, като най-често новодиагностицираните пациенти са на възраст до 30-35 години, макар да се описва втори пик на заболяването след навършване на 60 години (честотата сред възрастните пациенти е многократно по-ниска в сравнение с младата възраст).

Етиологията на болестта остава неизяснена, неуточнена, като се предполага въздействието на различни фактори и причини за появата и прогресията на измененията. Измежду различните етиологични фактори се обсъжда ролята на предшестваща инфекция, особено по хода на храносмилателната система, генетични изменения, наследствеността като фактор (при около една пета от засегнатите се съобщава за наличие на близък родственик с възпалително чревно заболяване) и имунологична предиспозиция.

Някои фактори от околната среда (замърсявания, естество на професионална заетост), стрес, вредни навици (тютюнопушене), непълноценно и нездравословно хранене могат да окажат допълнително въздействие за изявата на болестните изменения при предразположени индивиди.

Улцерозният илеоколит не е инфекциозно, преносимо или епидемично заболяване. Упоритото търсене на причинител във фекалиите дава наличие на най-разнообразна бактериална флора, най-често под формата на суперинфекция, без да бъде причина за развитие на болестта. Освен прясно мляко като етиологичен фактор се обвинява карагенана, продукт от червените морски водорасли, който се използва като хранителна подправка и като лечебно средство. Улцерозният илеоколит обаче се развива и при хора, които не употребяват прясно мляко и карагенан.

Вероятността за участие на имунологични фактори в етиологията на улцерозен (хроничен) илеоколит произтича от това, че заболяването се развива по-често в млада възраст, доказват се фамилно алергични заболявания, улцерозният илеоколит се съчетава с други имунологични промени като ирит, еписклерит, хроничен активен хепатит, кожни изменения и други.

Клиничното протичане на болестта показва известни вариации, като в зависимост от давността на персистиране на проявите се различават най-общо остра (рядко срещана) и хронична форма.

Хроничната форма се описва често в клиничната практика и може да протича под формата на хронично-рецидивираща форма (редуване на периоди на ремисия и екзацербации) или хронично-персистираща форма (затихване на проявите, но наличие на лекостепенно, тлеещо възпаление).

Заболяването започва остро или бавно, с постепенно оформяне на характерните симптоми на хроничен възпалителен процес.

Сред най-характерните симптоми на болестта се включват:

• диария: диарията е изключително честа, характерна за болестния процес проява. Диарията е различно проявена и се обуславя от възпалителния процес в лигавицата, в резултат на което е нарушена резорбцията на вода и електролити. При част от болните е твърде тежка, дневна и нощна, с императивни позиви и инконтиненция (неволно изпускане на изпражнения), като в зависимост от тежестта на болестния процес показва различни вариации (от леко проявена до изключително тежка с наличие на повече от 15-20 изхождания дневно)
• наличие на примеси в изпражненията: при улцерозен колит друга характерна проява е наличието на примеси в изпражненията, като кръв, слуз, гной, които обикновен оса сред първите алармиращи прояви и стават причина за посещение на специалист
• коремна болка: при част от пациентите се описват леки, коликообразни болки и дискомфорт в ниската абдоминална зона. Болките в корема не са типични за хроничния улцерозен илеоколит. Наличието на болка буди тревога с оглед развитие на усложнения като токсична дилатация (разширяване), перфорация или перитонит
• системни прояви: други прояви на заболяването могат да бъдат нарушения в хемопоезата (анемия), безапетитие, редукция на теглото, хиповитаминози, отпадналост и сънливост, хронична умора, депресивни епизоди и други
• екстраинтестинални прояви: в резултат от хроничния възпалителен процес са възможни възпалителни изменения по хода на опорно-двигателния апарат, зрителния анализатор, кожата, засягане на централната нервна система и други

При неглижиране на проявите, липса на своевременно лечение, както и при тежко и агресивно протичане на болестта е налице висок риск от поява на различни по вид и тежест усложнения, като сред най-честите са различни интестинални прояви, включително повишен риск от развитие на рак, чернодробни увреждания, засягане на жлъчния мехур и панкреаса, коагулационни нарушения (висок риск от формиране на тромби) и други.

Препоръчва се ранна консултация със специалист още при първите алармиращи прояви на болестта (диария, която не се повлиява от свободно достъпните лекарства, наличие на кръв в изпражненията) с цел ранна диагностика и започване на целенасочена терапия.

Диагностичен подход

Поставянето на диагнозата при различните форми на улцерозен колит, включително и хроничен улцерозен илеоколит, изисква задълбочен подход, целенасочени изследвания и индивидуален характер с цел потвърждаване на диагнозата, диференциране от другите форми на колит и останалите възпалителни интестиналнни увреждания, както и оптимизиране на последващата терапия.

Това се постига чрез комплексното назначаване на следните диагностични подходи:

• анамнестични и клинични находки: при разпита на пациентите фокусът е насочен към изясняване на особеностите и давността на симптомите, наличието на наследственост, подлежащи заболявания, приемани лекарства, вредни навици, особености в храненето. При прегледа се отбелязват всички налични отклонения, болки при палпация, промени в перисталтичната активност и други
• лабораторни изследвания: лабораторните изследвания показват отклонения според формата на болестта. При леката форма на улцерозен илеоколит промени може и да липсват. СУЕ се ускорява успоредно с тежестта, а левкоцитоза с олевяване и токсични гранулации има при изразена интоксикация и развитие на усложнения. При съмнения за налични усложнения може да се назначи проследяване нивата на някои чернодробни ензим, бъбречни показатели, фактори от хемопоезата и други
• фекален тест: фекалният тест включва микроскопска, химическа и микробиологична оценка на фекалните маси, като резултатите подпомагат диференцирането от някои диетично протичащи заболявания, като допълнително дава информация за наличието на окултни кръвотечение, наличие на определени ензими и други
• образни изследвания: с високо информативно значение и често използвани за потвърждаване диагнозата и изясняване на диференциалната диагноза са различни образни методи, сред които най-информативни са ендоскопското изследване с извършване на биопсия и последваща хистологична обработка на получения материал. Най-постоянен ендоскопски белег е ранимостта на лигавицата, проявяваща се под формата на контактно кървене. Фиброколоноскопията е противопоказана в активния стадий на болестта, тъй като може да провокира развитието на различни по вид усложнения. Може да се направи от опитен ендоскопист в сравнително спокоен период, когато трябва да се изяснят разпространеността на процеса, наличието на локални усложнения и да се проследи ефектът от лечението. Рентгеновото изследване в острия стадий и при тежка екзацербация (изостряне) трябва да се ограничи само с образна снимка на корема за търсене на нива и газ. При съмнения за различни по вид и локализация усложнения може да се обмисли назначаването на компютърна томография

Диференциалната диагноза е широка и включва редица инфекциозни и неинфекциозни увреждания на интестиналния тракт. При всички случаи с остро начало и в стадиите на активност трябва да се изключат остри бактериални и паразитни илеоколити. Решаващи за диагнозата са микробиологичните и серологичните изследвания. Освен това улцерозен илеоколит трябва да се различи от исхемичния илеоколит, от карцином на дебелото черво и чревната туберкулоза.

Изключително сходно клинично протичане се описва с болестта на Крон, като грешки в диагнозата са възможни при формите на болестта, протичащи с увреждания само по хода на дебелото черво (при болест на Крон е характерно сегментното засягане на различни участъци по хода на цялата храносмилателна система, но при някои от засегнатите промените са локализирани само по хода на дебелото черво, което затруднява диференцирането с улцерозен колит). За изясняване на диагнозата е необходима ендоскопия с биопсия, като при болест на Крон процесът прониква в дълбочина, а за улцерозния колит са характерни изменения, локализирани предимно в лигавицата.

Терапевтичен подход

Лечението на улцерозния (хроничен) илеоколит трябва да бъде комплексно, строго индивидуализирано, съобразено с клиничното протичане, ежедневната промяна в състоянието, наличието на усложнения, проявите на суперинфекция и редица индивидуални фактори.

Обикновено лечението е консервативно, с помощта на подходяща лекарствена терапия, промени в храненето и общи мерки, а при наличие на усложнения, тежко и агресивно протичане и липса на ефект от консервативните мерки се обсъжда хирургично лечение.

Най-общо в зависимост от конкретния случай могат да се приложат следните лечебни мерки и средства:

• лекарствена терапия: лекарствената терапия е сред най-често използваните терапевтични методи, избор на първа линия, като в зависимост от състоянието на болния и особеностите в болестния процес, се подбират подходящи медикаменти. Най-често се използват лекарства от групата на противовъзпалителните средства, с основен представител ацетилсалициловата киселина и нейните производни (сулфасалазин, перорално се използва за лечение на активните леки и началните средно тежки форми на улцерозен илеоколит, както и за поддържане ремисията при всички форми на болестта). Глюкокортикоидите са друга често използвана лекарствена група за овладяване на болестния процес и навлизане в ремисия, като важна особеност е необходимостта от лечение по схема и избягването на дългосрочни курсове във връзка с риск от тежки мултисистемни странични ефекти. Допълнително, в зависимост от конкретния случай, се прилагат и имуносупресори (за подпомагане навлизането в ремисия), антибиотици (лечение на подлежащ инфекциозен процес) и средства за локално лечение (антидираийни препарати, ензими, спазмолитици). При тежки форми могат да се назначат и биологични препарати
• диета: диетолечението трябва да осигури покой на интестиналния тракт и възстанови нарушения метаболитен баланс. От храните се изключват механично и химично дразнещите, както и тези, към които болните имат непоносимост. Обикновено се препоръчва ограничаване консумацията на млечни храни, богати на растителни влакнини (фибри) храни, газирани напитки, консервирани и пържени храни, а се препоръчва увеличаване приема на течности, подходящи плодове и зеленчуци (които не дразнят), чисто бяло месо, риба, супи и други
• общи мерки: общите мерки включват ограничаване на вредните навици, прием на хранителни добавки, включително витамини, минерали, пробиотици, ензими и други. Назначават се подходящи симптоматични средства, лечебни растения и други, но само след консултация с лекуващия лекар
• хирургична намеса: при тежки форми, както и при липса на ефект след консервативното лечение и по преценка на лекуващия медицински екип, се преминава към оперативно лечение. То може да включва резекция (отстраняване) на засегнатите участъци, колостомия, оперативни техники за лечение на налични развили се усложнения и други с подходяща предоперативна подготовка на пациентите и адекватни следоперативни грижи за подпомагане на възстановяването

Прогнозата при улцерозен (хроничен) илеколит се определя строго индивидуално в зависимост от тежестта и особеностите на болестния процес, своевременното и целенасочено лечение, както и редица фактори от страна на пациентите.

Заглавно изображение: freepik.com