Пъпна херния без непроходимост или гангрена МКБ K42.9

Пъпните хернии биват вродени, детски и при възрастни. Пъпната херния без непроходимост и гангрена се среща по-често у жените след тридесетата годишна възраст. Честите раждания и затлъстяването са главните причини, но някои заболявания, като асцит (течност в коремната кухина), специфичен перитонит (възпаление на перитонеума) и др., също могат да станат причина за образуване на големи пъпни хернии. Понякога размерите могат да станат огромни – до човешка глава и повече. Тогава херниалният пръстен е много широк и пропуска няколко пръста, понякога цяла ръка, сакът е надебелен и плътно сраснал с изтънената кожа над него, с която образуват една торба с няколко камери. Инкарцерацията (заклещването) е рядкост и ако се случи, е поради обилните сраствания. Затова пъпната херния е на трето място по заклещване след слабинните и феморалните. Голяма част от пъпните хернии са ирепонибилни.

Клинична картина на пъпна херния без непроходимост или гангрена
Клинично пъпните хернии се проявяват окръглена подутина с различни размери и овална форма.
Болните имат постоянни оплаквания: чувство на дърпане в кръста, тежест в коремната област, коликообразни болки, чести епизоди на субилеус с гадене, повръщане и подуване на корема. При децата кожата над подутината е разтегната и изтънена. Херниите при възрастните са неравни и с изтънена кожа над тях. Херниалния пръстен е широк, а херниалния сак надебелен, сраства с кожата и е разделен на отделни лобове. Поради тази лобираност пъпните хернии често инкарцерират.
При инкарцерация (заклещване) много бързо се появяват признаците на механичен илеус (чревна непроходимост).

Диагноза на пъпна херния без непроходимост или гангрена
Диагнозата не представя затруднение, тя се поставя лесно. Затруднение може да има при малки пъпни дефекти, през които периодично излиза оментум или част от червото и при заклещванията, особено при пъпни хернии, които не се репонират.

Лечението на пъпна херния без непроходимост или гангрена
Лечението се състои в профилака на образуването на пъпната херния или увеличаването на размерите на хернията.
Консервативното лечение при деца се състои в репониране на ххерниалното съдържимото и задържането му в това състояние чрез поставяне на лейкопласт върху отвора на хернията. Лейкопластът трябва да се постави правилно и да се сменя на 7-15 дена. Когато консервативното лечение не даде резултати се прибягва към оперативно.
При възрастните консервативното лечение се състои в носенето на бандаж. Тъй като хернията е невъзвратима, лечението най-често е оперативно.