Челюстнолицева аномалия, неуточнена МКБ K07.9

› Въведение

› Етиология

› Клинична картина

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Челюстнолицева аномалия, неуточнена, се явява като проява на общото недоразвитие на главата и лицевия скелет при някои пороци в развитието (челюстнолицеви дизостози, вродени цепковидни дефекти на лицето, алвеоларния гребен и небцето и други).

Етиология

Болшинството от аномалиите и деформациите на челюстите възникват вследствие на различни заболявания в периода на развитие на лицевия скелет. В резултат на това се получава изоставане в развитието на едната или другата челюст. Причината може да бъде прекаран рахит, родови травми, аденоидни вегетации, възпалителни процеси и др.

Клинична картина

Челюстнолицевите аномалии и деформации не само нарушават лицевата симетрия, но и водят до функционални разстройства – нарушени са храненето, говорът, дишането и др. Някои от тези разстройства се проявяват непосредствено след раждането, а други – след израстването на детето.

Деформациите на челюстите предизвикват не само анатомични и функционални нарушения, но често водят и до тежки психози при болните. Нарушеният профил на лицето на болните, смутената говорна функция най-често депресират подрастващите и се отразяват върху тяхното соматично развитие.

Обикновено децата изостават в своето соматично и душевно развитие. Твърде често също боледуват от остри възпалителни заболявания на горните дихателни пътища, както и възпалителни процеси на устната лигавица(гингивити и стоматити). Оценката от кръвно-газовия анализ показва наличие на хипоксемия. Повече за това какво представлява хипоксемията и каква е симптоматиката на такъв пациент, може да прочетете на:

» Хипоксемия

Важно е да се оцени дали съответната челюстнолицева аномалия е самостоятелна или е проява на системно заболяване у пациента. Оттам ще може да се уточни и целия лечебно-диагностичен план на болния.

Диагноза

Изследванията при болни с челюстно - лицеви аномалии са комплексни. От една страна, е необходимо да се изследват всички системи за наличие на други придружаващи аномалии и деформации, като се обърне внимание на сърдечно – съдовата. От друга страна, е необходимо добре да се анализират телерентгенограмите, моделите за определяне функционалните и анатомичните отклонения, тъй като може да се допуснат грешки, като нормалната челюст се приеме за деформирана и обратно.

Диагнозата се поставя на основание клиничните и параклиничните(лабораторни) изследвания. Анамнезата на дефекта изисква внимателно анализиране на сведенията, които дава болният или неговите близки, за да се уточнят причините, да се изясни дали дефектите не са резултат на друго общо заболяване. Анатомичната диагноза уточнява размерите на дефекта и се установяват характерът и степента на наличните функционални нарушения.

Общото състояние на организма има съществено значение за срока на оперирането, подготовката и обема на операцията. При планирането на операцията е необходимо да се предпочита най-простият и надежден метод, при който има по-малък оперативен риск. При уточняване на диагнозата се налага консултация с ортодонт и лицево-челюстен хирург.

Диференциална диагноза се прави между вродени и придобити деформации, както и между отделните видове деформации на челюстите.

Лечение

Лечението на челюстнолицева аномалия, неуточнена, е ортодонтско и хирургично. Ранното прилагане на ортодонтското лечение при някои случаи може да предотврати хирургичното. Хирургичното се прилага, когато са изчерпани възможностите на ортодонтското или при други случаи ортодонтското подготвя хирургичното.

Хирургичното лечение има за цел да възстанови функционалните нарушения и правилното очертание на лицето. Премахването на наличните деформации на челюстите изискват индивидуален оперативен план. При планирането е необходимо да се вземат пред вид анамнезата на дефекта, анатомичната диагноза, общия статус и всички фактори, които имат значение за добрия изход на операцията.

Оперативното лечение на дефектите и деформациите на челюстите трябва да се провежда след завършване развитието на лицевия скелет. Истинската представа за размерите на дефектите и деформациите, подлежащи за възстановяване, се получава по пътя на сравнение със здравата половина, а при двустранни дефекти – на основание средните антропометрични данни.

Изображение: freepik.com