Големи аномалии в размерите на челюстите МКБ K07.0

› Въведение

› Хиперплазия, хипоплазия(мандибуларна, максиларна)

› Микрогнатия(на долна/горна челюст)

› Въведение

› Етиология

› Клинична картина

› Диагноза

› Лечение

› Макрогнатия(на горна/долна челюст)

Въведение

Аномалиите в размерите на челюстите са резултат от нарушения в ембриогенезата. Най-често се касае за деформация в челюстните кости и загуба на нормалното, естествено подреждане. Челюстните аномалии могат да засегнат както горната челюст(максила), така и долната челюст(мандибула) по отношение образуването, формата и размерите им.

Рубриката „Аномалии в размерите на челюстите“ разглежда следните нозологични единици:

• Хиперплазия, хипоплазия(мандибуларна, максиларна)
• Микрогнатия(на горна/долна челюст)
• Макрогнатия(на горна/долна челюст)

Хиперплазия, хипоплазия(мандибуларна, максиларна)

Хиперплазията на долната или горната челюст се свързва със свръхразвитие на челюстите, а хипоплазията – с недоразвитието им. 

Недоразвитието на долната челюст се нарича още мандибуларна хипоплазия. Тя може да се дължи на вродени нарушения в растежа й, на прекарани травми или възпалителни процеси (артрит, остеомиелит, и др.). Често микрогнатията на долната челюст се съпътства с двустранна или едностранна анкилоза на темпоромандибуларната става.

Микрогнатия(на горна/долна челюст)

Въведение

Максиларната микрогнатията представлява аномалия, характеризираща се със забавяне или спиране развитието на долната челюст, бива едностранна или двустранна(асиметрична и симетрична). Понятията микрогнатия и хипоплазия на долната челюст са взаимнозаменяеми. Микрогнатията е често срещана при кърмачета и обикновено подлежи на самокорекция по време на пубертета и растежа на индивида, поради увеличаването размера на челюстите.

Микрогнатията на горната челюст се среща сравнително рядко като самостоятелно заболяване. Най-често се проявява като съпътстваща цепковидните дефекти на горната устна, алвеоларния гребен и небцето.

Етиология

Невинаги микрогнатията е патологична, т.е. се появява самостоятелно. Микрогнатията може да се прояви и като вроден дефект при множество синдроми като:

• Синдром на Даун
• Синдром на Едуардс
• Ювенилен идиопатичен артрит
• Синдром на Ehles-Danlos
• Синдром на Coffin-Lowry
• Синдром на Блум
• Синдром на Нунан
• Прогерия

Недоразвитието на горната челюст може да се дължи на екзогенни и ендогенни фактори - ендокринни смущения, вродени цепки на горната устна, алвеоларния гребен и небцето, затруднено носово дишане, вредни навици, прекарани възпалителни процеси (остеомиелит, нома, синуити, сифилис и др.).

Клинична картина

Най-отчетливият симптом в клиничното представяне на мандибуларната микрогнатия е промяната на лицевия череп – той е деформиран, с намалени размери на долната челюст. Пациентът има характерен вид – facies calcarina. Манифестацията на болестта може да включва също:

• Проблеми със съня – при възрастни микрогнатията може да доведе до обструктивна сънна апнея
• Нарушения в храненето
• Наличие на апнея и апнеични паузи
• Понижаване на теглото

Наблюдава се истинска и лъжлива микрогнатия на горната челюст. При истинската има изоставане в развитието на горната челюст и прекомерно разрастване на долната челюст. Лъжлива микрогнатия има, когато горната челюст е нормално развита, но долната е прекомерно увеличена.

Клинично истинската недоразвита горна челюст се проявява външно с хлътване на горната устна, силно издаден напред нос. При затворена уста нормалната долна челюст е издадена напред, а брадата се приближава до носа. Отхапването на храната е невъзможно, защото долните зъби контактуват с небцето. Говорът е нарушен, с неясно произнасяне на зъбните звуци. Лицето има характерен старчески вид.

Диагноза

Диагнозата се поставя сравнително лесно. Микрогнатията се открива с невъоръжено око. От останалите методи на изследване най-широко приложение намира рентгенографията. Профилната рентгенограма може да покаже точното положение на долната челюст.Извършват се също изследвания на слуха и на темпоромандибуларните стави.

Лечение

Лечението на микрогнатията на долната челюст е хирургично и ортодонтско. За отстраняване на микрогнатията (едностранна или двустранна) са предложени различни оперативни методи. Те могат да се разделят на две групи: операции за изправяне на външната деформация на лицето и операции, целящи удължението на долната челюст.

Преди да се приеме един или друг метод на операция, нужно е, ако има анкилоза на ставата, същата да се оперира. С това се осигурява нормално отваряне на устата. За отстраняване на външната асиметрия при едностранна микрогнатия на устата се използва коректурна пластика с различни биологични тъкани.

Лечението на микрогнатията на горна челюст е трудно. То е ортодонтско и хирургично. Хирургичното лечение може да бъде: частична остеотомия и екстензия на предната част на горната челюст или тотална остеотомия и екстензия на цялата горна челюст.

Макрогнатия

Други големи аномалии в размерите на челюстите е макрогнатия на горната и долната челюст. Макрогнатията представлява състояние на необичайно голяма горна или долна челюст. Термините „макрогнатия“ и „хиперплазия“ са взаимно заменяеми.

Причините, поради които възникват необичайно големите челюсти, могат да бъдат поради генетични(наследствени), възпалителни заболявания на челюстите, при акромегалия, при хипофизен гигантизъм, туморни образувания и др.

Най-отчетливият симптом при макрогнатията е промяната на лицевия скелет и неговия облик. Горната или долната челюст се разраства и е с увеличени размери. Може да се засегне и брадичката, с издаден напред вид.

Диагностицирането на заболяването става още при прегледа с просто око, но рентгенографията доказва макрогнатията и образно. Лечението на състоянието е хирургично. Остеотомия се прави в случай на максиларна макрогнатия. Мандибуларната макрогнатия се лекува с резекция на част от долната челюст, последвано от ортодонтско лечение.

Изображения: freepik.com