Свърхбройни зъби МКБ K00.1

Какво е хипердонтия?

Свръхбройни зъби или хиперодонтия (hyperodontia) представлява увеличение на нормалния брой зъби. То може да засегне както млечното, така и постоянното съзъбие. Понякога хиперодонтията на постоянното съзъбие се предхожда от хиперодонтия на млечното съзъбие.

Научното определение на хиперодонтия е "всеки зъб или одонтогенна структура, която се образува от зъбен зачатък над обичайния брой за всеки даден участък на зъбната дъга." Допълнителните зъби могат да се появят на всяко едно място в зъбната арка. Тяхното подреждане може да бъде симетрично или несиметрично.

При постоянните зъби честотата на хиперодонтията варира от 0,1% до 3,8%. При бебешките зъби е от 0,3% до 0,6%. Когато се появява при постоянни зъби, хиперодонтията е два пъти по-често срещана сред мъжете, в сравнение с жените.

Причини за хиперодонтия

Точната причина за състоянието е неясна, но хиперодонтията е свързана с няколко наследствени състояния, включително:

1. Синдром на Гарднър — рядко генетично заболяване, което води до появата на кисти по кожата, израстъци на черепа и дебелото черво.
2. Синдром на Ehlers-Danlos — наследствено състояние, което води до разхлабени стави, които лесно се огъват, уязвима кожата, сколиоза и болезнени мускули и стави.
3. Болест на Фабри — този синдром причинява невъзможност за потене, болезнени ръце и крака, червен или син обрив по кожата и болки в корема.
4. Разцепване на небцето и устните — тези вродени дефекти причиняват отвор в покрива на устата (небце) или горната устна, проблеми с храненето или говоренето и чести ушни инфекции.
5. Клеидокраниална дисплазия — това състояние води до анормално развитие на черепа и ключицата.

Типове

Стоматолозите класифицират свръхбройни зъби според тяхната форма и местоположение.

Един допълнителен зъб може да бъде „допълващ“ и да има същата форма и анатомия като близкия зъб или може да е „рудиментарен“, в този случай той има анормална форма и често е по-малък от околните зъби.

Понякога рудиментарния зъб се класифицира като „туберкулатен“, ако има тръбна или варела форма. Може да бъде и „конусен“ с широка основа и тесен връх.

В други случаи зъболекарят може да открие, че допълнителния зъб е одонтом, доброкачествен тумор, съставен от зъбна тъкан, който се е образувал неправилно. Одонтома може да бъде съединение, съставено от малки зъбни структури или сложна съвкупност от тъкани, която не прилича на зъб.

Допълнителни зъби могат да се появят в цялата уста. Друг начин за класификация е по местоположение, както следва:

• Мезиоденс — допълнителен зъб, растящ между двата централни резци
• Дистомолар — допълнителен зъб, растящ на линия зад кътниците
• Паракътници — допълнителен зъб, растящ до един от кътниците, извън линията с останалите зъби

Повечето допълнителни зъби са тип мезиоденс.

Симптоми

Наличието на свръхчислен зъб, особено когато се наблюдава при малки деца, е свързано с нарушаване на областта на максиларния резец. Това обикновено води до струпване на резците по време на растежа на смесено съзъбие.

Наличието на допълнителен зъб може да попречи на никненето на съседни допълнителни или нормални зъби. Следователно към наличието на свръхчислен зъб трябва да се подхожда с подходящия план за лечение, включващ вероятността от срязване на венеца.

В някои редки случаи допълнителните зъби могат да никнат далеч от зъбната арка, в рамките на максиларния синус. Допълнителните зъби също могат да мигрират на друго място след развитието си. Понякога водят до образуването на кисти. Струпването на много зъби на едно място е характерно за хиперодонтията.

По-голямата част от допълнителните зъби са единични и засегнати от останалите зъби в областта. Два допълнителни зъба се появяват само при 12-23% от случаите на свръхбройни зъби.

В по-малко от 1% от всички случаи има повече от два допълнителни зъба. Също така, 98% от свръхбройните зъби са в горната челюст.

Хиперодонтията обикновено не води до болка. Ако обаче зъбите са прекалено гъсто разположени или се развият други усложнения, може да има болка и подуване около допълнителния зъб или зъби.

Диагноза

Хиперодонтията е лесна за диагностициране, стига допълнителните зъби вече са поникнали. Ако не са израснали напълно, все още могат да се появяват на рутинна рентгенова снимка. Друг начин е използването на компютърна томография, за да се разгледа по-подробно устната кухина.

Лечение

Лечението зависи от това дали свръхчислените зъби могат да причинят усложнения. Обикновено допълнителните зъби не причиняват никакви симптоми. Човек може да няма представа, че те са там.

Ако свръхбройните зъби не причиняват никакви симптоми или усложнения, може да не се нуждаят от лечение. Въпреки това, в повечето случаи на хипердонтия, допълнителните зъби трябва да бъдат отстранени, дори и да не причиняват дискомфорт.

Обикновено се препоръчва премахването им, ако причинят:

• затруднения при дъвчене или хранене
• проблеми с почистването на зъбите, което може да доведе до заболяване на венците
• струпване или криви зъби
• забавяне на никненето на постоянните зъби
• увреждане на постоянните зъби
• дискомфорт