Белодробна еозинофилия, некласифицирана другаде МКБ J82

Белодробна еозинофилия, некласифицирана другаде включва хетерогенна група белодробни заболявания, които протичат с необичайно увеличение на броя на еозинофилите в дихателните пътища и белодробния паренхим.

Белодробната еозинофилия се характеризира със следните находки:

• еозинофилия в периферната кръв с аномалии на белодробните образни изследвания
• еозинофилия в белодробната тъкан, демонстрирана в трансбронхиална или отворена белодробна биопсия
• повишение на еозинофилите в бронхоалвеоларен лаваж

Повечето случаи на белодробна еозинофилия се дължат на алергична реакция от:

• лекарства като сулфонамиди или нестероидни противовъзпалителни средства
• инфекция с гъбички, като например Aspergillus fumigatus
• някои паразити

Белодробна еозинофилия, некласифицирана другаде се среща при следните състояния:

Тропическа (белодробна) еозинофилия е резултат на имунологична свръхчувствителност към паразити от рода на филарията - Wuchereria bancrofti и Brugia malayi. Тропическата еозинофилия е най-разпространено в Индия и Югоизточна Азия. Това заболяване може погрешно да се сметне за туберкулоза или астма.

Заболяването се характеризира с белодробна интерстициална и периферна еозинофилия.
Тропическата еозинофилия се характеризира с персистираща или рецидивираща кашлица, която се влошава през нощта, слабост, загуба на тегло, висока температура. При някои пациенти може да има увеличени лимфни възли в областта на шията, рядко на други места. При част от пациентите се наблюдават хрипове.
Диагностичните критерии за тропическа белодробна еозинофилия включват:

• периферна еозинофилия
• повишени серумни нива на IgE
• повишени титри на антителата срещу филарията
• периферна кръв - отрицателна за микрофиларии
• клиничен отговор на диетилкарбамазин

Явния отговор спрямо лекарството диетилкарбамазин почти потвърждава диагнозата. Нежеланите реакции включват главоболие, треска, сърбеж и стомашно-чревни смущения. Броят на еозинофилите често спада драстично в рамките на 7-10 дни след започване на лечението.

Еозинофилната астма е вид астма, която се характеризира с повишени нива на еозинофилите в дихателните пътища. Еозинофилите се увеличават при възникване на алергична реакция.

Заболяването протича със спазъм и възпаление на дихателните пътища, както и увеличена секреция на бронхиалните жлези, което прави дишането трудно. Тежестта на симптомите е променлива.
Най-честите симптоми при еозинофилна астма са кашлица, хрипове, стягане в гърдите, болка в гърдите, недостиг на въздух, спазъм на дихателните пътища, учестено дишане.

Пневмония на Льофлер или синдром на Льофлер е заболяване, при което се натрупват еозинофили в белия дроб в отговор на паразитна инфекция. Причинява се от паразитите Ascaris lumbricoides, Strongyloides stercoralis, Ancylostoma duodenale и Necator americanus.

Симптомите обикновено са леки или липсващи и обикновено отзвучават спонтанно след няколко дни до 2-3 седмици. Кашлицата е най-честият симптом. Тя обикновено е суха и непродуктивна. Може да има още треска, неразположение, хрипове, диспнея.

Диагнозата се базира на данните от физикалните и инструменталните изследвания. При аускултация се чуват различни по калибър хрипове. Пълната кръвна картина показва еозинофилия. Рентгенографията се характеризира с необичайни засенчвания. Те могат да изчезнат с времето или да се появят отново в различни области на белия дроб.

Лечението на белодробна еозинофилия, некласифицирана другаде включва главно кортикостероиди. Типично за заболяването е повторната поява на инфилтрати точно на същото място след прекратяване на лечението.