Пневмокониоза, неуточнена МКБ J64

Терминът пневмокониоза се отнася за група професионални белодробни заболявания, причинени от вдишване и задържане на прах в белите дробове. Това води до редица грануломатозни и фиброзни промени.

Времето между експозицията и началото на болестта (латентен период) е от 10 до 50 години при различните пневмокониози. Заболяването се среща много по-често при мъжете и при пушачите. Смята се за една от причините за рак и мезотелиом на белите дробове.

Отлагането на прах в белите дробове при пневмокониоза, неуточнена предизвиква тъканна реакция, която зависи от фиброзогенността на праха. Фиброзогенните прахове разрушават алвеоларните структури, разраства се колагенна съединителна тикан и се образуват трайни цикатрикси в белия дроб. При действие на нефиброзогенни прахове се запазват алвеолите, тъканната реакция около праховите струпвания е слаба, има известна обратимост на измененията.

Около 30 до 50% от инхалираните прахове се задържат в носа. Попадналите в респираторните бронхиоли и алвеоли прашинки се поглъщат от алвеоларните макрофаги, които се придвижват към бронхите и биват изхрачени или преминават алвеоларната стена и навлизат в интерстициума и лимфните пътища. Фиброгенните прахове оказват токсично въздействие върху клетъчните структури на макрофагите и водят до разпадането им. Освободените минерални частици се фагират отново и това се повтаря до трайното им вграждане в съединителна тъкан. Този верижен процес обяснява продължаващото развитие на фиброзния процес след прекратяване на праховата експозиция. Когато праховите частици се отлагат в газообменната част на белите дробове, измененията могат да бъдат минимални (прахови депа без фиброза), да са съставени главно от грануломи тип "чуждо тяло" или да водят до разпространена колагенна фиброза. Когато праховите увреждания засягат бронхиалното дърво, се наблюдават хроничен прахов бронхит и бронхит-емфизем.

Клиничната картина при пневмокониоза обикновено се представя с недостиг на въздух, прогресивен задух, кашлица с или без експекторация. Скоростта на прогресията зависи от нивото на експозицията и в крайна сметка може да доведе до смърт от дихателна или сърдечна недостатъчност.

Диагнозата се поставя въз основа на медицинското изследване и оплакванията на пациента, както и от някои диагностични средства като рентгенография, компютърна томография, спирометрия. Микроскопското изследване на храчки може да докаже произхода на праховите частици, довели до заболяването. В някои случаи се налага белодробна биопсия.

Пневмокониоза, неуточнена е нелечимо заболяване. При установяване на пневмокониоза е необходимо спиране на тютюнопушенето и напускане на вредната работна среда. Лечението е предимно симптоматично - бронходилататори, кортикостероиди. При вторично възникнала бактериална инфекция - антибиотици.