Астма, неуточнена МКБ J45.9

Астмата е често срещано хронично възпалително заболяване на дихателните пътища, което се характеризира с променливи и повтарящи се симптоми, обратима обструкция на въздушния поток и бронхоспазъм. Най-честите симптоми на астмата включват пристъпен задух и кашлица, хрипове и стягане в гърдите.

Астма, неуточнена се представя с астматичен бронхит и късно започнала астма. Астматичният бронхит е основен проблем при пациенти с астма, при които тя е станала толкова устойчива, че клинично значимата обструкция на въздушния поток е налице, въпреки антиастматичната терапия.

Бронхиална хиперактивност, имунологични нарушения и животозастрашаващи инфекции в детството може да предизвикат астматичен бронхит. Кърмачетата, малките деца и старите хора имат най-висок риск от развитие на астматичен бронхит. При наличие на астма, рискът от астматичен бронхит се повишава, поради повишена чувствителност към дразнения на дихателните пътища и възпаления. Рискът нараства и при пушачи и хора, изложени на замърсен въздух. Астматичният бронхит причинява възпаление и стесняване на дихателните пътища. Също така се увеличава производството на слуз, което може допълнително да блокира дихателните пътища.

Честота

Астмата е едно от най-широко разпространените хронични респираторни заболявания. През 2015 г. 358 милиона души в световен мащаб са имали астма, спрямо 183 милиона души през 1990 г. Астмата е заболяване, което се проявява още в детска възраст и през последното десетилетие се наблюдава значително увеличаване на броя на диагностицираните случаи поради необясними причини. Заболяването може да се прояви и на по-късен етап от живота, особено неалергичната астма, която дори е характерна за по-възрастните и протича по-тежко. Астмата е заболяване, което е познато още от Древен Египет. Думата "астма" от гръцки в превод означава задъхване и е описано още от времето на Хипократ.

Причини

Точният механизъм, при който настъпва астмата още не е напълно изяснен. Въпреки това, са известни множество фактори на околната среда и генетични фактори, комбинацията, между които може да доведе до поява на астма при някои индивиди. Обикновено излагането на различни дразнители и вещества, които предизвикват алергии (алергени) може да предизвика признаци и симптоми на астма. Сред най-честите тригерни фактори за появата на състоянието са:

• Прахови частици, акари, спори на плесени, пърхот от домашни любимци
• Респираторни инфекции
• Тежка физическа дейност
• Студен въздух
• Замърсен въздух и дразнители като дим
• Някои лекарства, включително бета-блокери, аспирин и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС)
• Силни емоции и стрес
• Някои видове консерванти, които се добавят към различни храни и напитки
• Гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ)

Рискови фактори

Смята се, че редица фактори увеличават шансовете за развитие на астма, сред които са:

• Наличие на кръвен роднина с астма
• Наличие на друго алергично заболяване или атопия
• Наднормено тегло
• Излагане на пасивно тютюнопушене
• Активно тютюнопушене
• Професионални вредности (работа с вредни вещества, химикали)

Симптоми

Симптомите и клиничното протичане на астма, неуточнена варират при различните пациенти. При някои хора дори в начален стадий, заболяването може да бъде дискретно. При други заболяването може да се прояви остро с астматичен пристъп. Сред най-характерните симптоми и признаци на астмата са:

• Задух
• Кашлица
• Стягане в гърдите
• Хрипове при издишане
• Проблеми със съня, причинени от нощна кашлица
• Учестено дишане

Астматичните пристъпи могат да бъдат животозастрашащи и появата на някои от следните симптоми налага спешна консултация с лекар:

• Липса на подобрение след използване на инхалатор за бързо облекчение
• Задух при покой
• Наличие на цианоза (посиняване на устните и кожата на лицето)

Диагноза

Диагнозата на астма, неуточнена се базира на характерните физикални находки при преглед от лекар, рентгеново изследване и функционално изследване на белите дробове. Още от физикалното изследване евентуално лекарят може да се ориентира дали се касае за астма или ХОББ (Хронична обструктивна белодробна болест), което е едно най-значимите състояния, с които се прави диференциална диагноза. След това се предприемат следните изследвания за потвърждаване на диагнозата:

• Спирометрия - функционално изследване на белите дробове
• Рентгеново изследване на гръден кош
• Алергологични проби - кожен и кръвен алергологичен тест

Лечение

Профилактиката и дългосрочният контрол са ключови за спирането на астматичните пристъпи, дори и да не са започнали. Лечението обикновено включва научаване за ранно разпознаване на пристъпите от пациентите, предприемане на мерки за избягване на самите тригери и добър контрол с различни медикаменти. В случай на остро обостряне на състоянието обикновено се използват инхалатори за бързо облекчаване на проявената симптоматика.

Както вече споменахме, лечението на астма е консервативно като прилаганите лекарства зависят от възрастта на пациента, проявените симптоми, тежестта им и пр. Сред най-често използваните лекарствени средства за овладяване на астматичен пристъп и дългосрочно контролиране на заболяването са:

• Инхалационни кортикостероиди
• Антилевкотриени
• Комбинирани инхалатори
• Бета2-агонисти

Усложнения

Усложненията на астма, неуточнена могат да сериозни и да повлияят на качеството на живот на пациентите. Сред най-често настъпващите усложнения са:

• Трайно стесняване на дихателните пътища
• Дихателна недостатъчност
• Безсъние поради проявените симптоми

Превенция

Въпреки че няма точно конкретно нещо, с което да се предотврати появата на астма, вашият лекар може да ви препоръча специален режим и начин на живот, чрез който да се предотвратят астматични пристъпи. Някои от превантивните мерки са:

• Идентифициране и избягване на причинителите на астма
• Следене за поява на дискретни симптоми (някои от пациентите могат да разпознават започващ пристъп с появата още на дискретен задух, кашлица и учестено дишане)
• Прием на правилни медикаменти, предписани от лекар

Изображения: freepik.com