Следпроцедурни болести на органите на кръвообращението, неуточнени МКБ I97.9
Група заболявания, които се развиват в резултат на настъпили усложнения по време или след проведено инвазивно изследване на сърдечно - съдовата система или по време или след оперативна интервенция на сърцето и кръвоносните съдове, се наричат следпроцедурни болести на органите на кръвообращението, неуточнени.
Рискът от появата на следпроцедурни болести на органите на кръвообращението зависи от фактори като възраст 70 и повече години; пациенти, които са имали предишни сърдечни операции; диабет (захарна болест), коронарна болест на сърцето, високо артериално кръвно налягане. Рискът от появата на следпроцедурните болести на сърдечно - съдовата система намалява при спиране на тютюнопушенето; приемане на здравословна храна, бедна на животински мазнини; редуциране на телесната маса.
По време на някои сърдечни операции, сърцето трябва да бъде спряно, за да може опериращият хирург да приключи процедурата. Това се прави по две причини. Първо, сърцето поради своите съкращения се явява "подвижна мишена", която прави операцията трудна или невъзможна за хирурга. Второ, някои операции изискват хирургът да направи разрез на сърцето и да работи вътре в камерите на сърцето, което би довело до неконтролируемо кървене, ако сърцето се съкращава.
Следпроцедурните болести на органите на кръвообращението могат да бъдат следните усложнения по време и след сърдечна операция:
- кървене - явява се най-често в близост до сърдечната област, където се е извършила оперативната интервенция;
- нарушения в сърдечния ритъм - може да се наложи поставянето на временен външен или постоянен вътрешен пейсмейкър;
- исхемични нарушения на сърцето - загиване на част от кардиомиоцитите (сърдечни клетки), поради липса на приток на кръв към сърцето;
- образуване на кръвни съсиреци.
Клиничната картина при следпроцедурни болести на органите на кръвообращението, неуточнени зависи от различните описани по-горе усложнения, които могат да възникнат. Основните оплаквания на пациентите са болка в областта на гърдите, сърцебиене, тахикардия, опресия и задух, цианоза (посиняване) на кожата на лицето и видимите лигавици; акроцианоза - посиняване кожата на крайниците, поради циркулаторни периферни нарушения; кашлица с отделяне на храчки, поради засягане на белия дроб и други.
Диагнозата при следпроцедурни болести на органите на кръвообращението се поставя след добре снета анамнеза по данни на пациента и неговите оплаквания. Обикновено болният съобщава за проведена в миналото сърдечна оперативна интервенция.
Лечението при следпроцедурни болести на органите на кръвообращението включва използването на различни медикаменти, в зависимост от настъпилите индивидуални за всеки пациент усложнения. При нарушения в сърдечния ритъм се използват антиаритмични лекарства. При исхемия на сърцето - бета - блокери, калциеви антагонисти. При повишаване на артериалното кръвно налягане - също бета - блокери или калциеви антагонисти в комбинация с диуретични медикаменти.
Коментари към Следпроцедурни болести на органите на кръвообращението, неуточнени МКБ I97.9