Хипертоничен бъбрек без бъбречна недостатъчност МКБ I12.9

Заболяване, при което е налице едностранно, по-рядко двустранно, стеснение (стеноза) на бъбречната (ренална) артерия или нейните главни клонове, в резултат на което се повишава налягането в съотвения кръвоносен съд, се нарича хипертоничен бъбрек без бъбречна недостатъчност.

В около 75% от случаите стенозата на реналната артерия се причинява от атеросклероза и се наблюдава по-често при мъжкия пол след 45 годишна възраст. Атероматозните плаки стенозират артерията предимно в нейната проксимална част, в близост до разклонението от аортата, като е възможно пълно запушване.

Патогенетично хипертоничният бъбрек без бъбречна недостатъчност е пример за съдово-резистентна, ренин-зависима хипертония в резултат на хроничната хипоперфузия на засегнатия бъбрек (Голдблатов механизъм). Повишението на налягането заедно със засиленото секретиране на вазодилататорни простагландини се явяват компенсация на намаленото бъбречно кръвоснабдяване. Едновременно с това се развива вторична нефроангиосклероза главно в контралатералния бъбрек с фиксиране на хипертонията.

Клиничната картина при хипертоничен бъбрек без бъбречна недостатъчност включва следните насочващи клинико-лабораторни признаци остро появяване на хипертония, остро покачване на налягането на фона на предишен лекарствен контрол, резистентност към 3 и повече медикамента, наличие на съдов шум, хипокалиемия (понижение на калия в кръвната плазма), хипонатриемия (понижение на натрия в кръвната плазма), повишена плазмена ренинова активност, тежко променени очни дъна.

Диагнозата на заболяването хипертоничен бъбрек без бъбречна недостатъчност се установява чрез венозна урография, доплерова сонография i каптоприлов тест. Стенозата на бъбречната артерия се визуализира посредством реновазография - аортография и селективна ангиография; дигитална субтракционна ангиография - венозно или интраартериално инжектиране на контраст и сериографско наблюдение; магнитен резонанс.

Лечението на хипертоничен бъбрек без бъбречна недостатъчност може да бъде консервативно и оперативно. При консервативното лечение се използват АСЕ инхибитори, а диуретичните лекарствени средства трябва да се избягват, поради опасност от хипонатриемия и хиповолемия. Хирургичното лечение включва резекция на стенотичния участък с или без интерпонат от вена, тромбартеректомия, аорторенален байпас, нефректомия; емболизация на бъбречната артерия с 96% алкохол.