Хипертоничен бъбрек с бъбречна недостатъчност МКБ I12.0

Заболяване, при което е налице едностранно или по-рядко двустранно стеснение (стеноза) на реналната (бъбречната) артерия или нейните главни клонове, като се повишава кръвното налягане в съответния кръвоносен съд, се нарича хипертоничен бъбрек с бъбречна недостатъчност. В съчетание с бъбречната недостатъчност се прибавя и прогресиращо увреждане на нефроните (основна структурна и функционална единица на бъбреците), нарушение на екскреторно-хомеостазната и ендокринната бъбречна функция.

Основна причина за развитието на хипертоничен бъбрек с бъбречна недостатъчност е стеноза на реналната артерия, която от своя страна се причинява от атеросклероза и се наблюдава по-често при мъжкия пол след 45 годишна възраст.

Патогенетично хипертоничният бъбрек с бъбречна недостатъчност се дължи на съдово-резистентна, ренин-зависима хипертония в резултат на хроничната хипоперфузия на засегнатия бъбрек и последващото му паренхимно увреждане (Голдблатов механизъм). 

Клиничната картина при хипертонична болест с бъбречна недостатъчност се характеризира със симптоми както от страна на реналната хипертония, така и от страна на бъбречната недостатъчност. Наблюдава се остро появяване на хипертония и остро покачване на налягането на фона на предишен лекарствен контрол, наличие на съдов шум, хипокалиемия (намаляване нивото на калия) и хипонатриемия (намаляване нивото на натрия) с хиповолемия, повишена плазмена ренинова активност и тежко променени очни дъна. Кожата на болните придобива характерен бледожълтеникав цвят и следи от разчесвания, поради уремичен пруритус (сърбеж).

Други клинични симптоми могат да бъдат:

• безапетитие;

• гадене;

• повръщане;

• диарии;

• засилена жажда;

• полиурия (увеличаване на количеството на отделената през денонощието урина над 1500 мл.);

• никтурия (повишение честотата на уриниране през нощта).

От страна на сърдечно-съдовата система при предимно лява сърдечна недостатъчност може да има нощен задух (кардиална астма). При застой в големия кръг на кръвообращението се установяват набъбнали шийни вени, хепатомегалия (увеличаване размерите на черния дроб), хидроторакс (събиране на течност в гръдния кош), изразени отоци по долните крайници. 

Диагнозата за хипертоничен бъбрек с бъбречна недостатъчност се установява с помощта на следните методи:

• венозна урография - наблюдава се асиметрия със забавено появяване и по-дълъг престой на контраста в засегнатия бъбрек;

• доплерова сонография;

• каптоприлов тест - след прилагане на медикамента, се установява значително понижение на плазмената ренинова активност или видима депресия във функцията на засегнатия стенотичен бъбрек при гама-камерна сцинтиграфия с технеций.

Стенозата на бъбречната артерия се визуализира посредством:

• реновазография - аортография и селективна ангиография;

• дигитална субтракционна ангиография - венозно или интраартериално инжектиране на контраст и сериографско наблюдение;

• магнитен резонанс.

Задължително за бъбречната недостатъчност е редовното изследване в серума на азотни тела (креатинин, урея, пикочна киселина), електролити (К, Na), АКС - алкално-киселинно състояние (BE, SB, pH), също калций, фосфор, алкална фосфатаза.

Лечението на хипертоничния бъбрек с бъбречна недостатъчност може да бъде:

     1.  Консервативно-медикаментозно - използват се АСЕ инхибитори, болните минават на диета бедна на белтъчни вещества.

     2.  Хирургично лечение - включва следните методики:

• резекция на стенотичния участък с или без интерпонат от вена;

• аорторенален байпас;

• нефректомия;

• емболизация на бъбречната артерия с 96% алкохол.