Хроничен ревматичен перикардит МКБ I09.2

Възпалително заболяване, което обхваща околосърдечната обвивка (торбичка) – затворена серозна обвивка от два пласта, в която е разположено сърцето, се нарича хроничен ревматичен перикардит. Към хроничен ревматичен перикардит спадат адхерентен перикард, ревматичен и хроничен ревматичен медиастиноперикардит и хроничен ревматичен миоперикардит.

Причина за настъпване на хроничен ревматичен перикардит е ревматизма. Ревматизмът е системно възпалително заболяване на съединителната тъкан вследствие на остра инфекция с бета-хемолитичен стрептокок от група А (най-чести инфекции са фарингит - възпаление на лигавицата на гълтача и ангина - инфекция на небцовите сливици). Ревматизмът се изявява в детска възраст със специфични ревматични пристъпи и засяга предимно ставите, сърцето, кожата и централната нервна система. 

Клиничната картина при хроничен ревматичен перикардит се характеризира с нетипична изява на класическия перикардит. Заболяването има бавно и незабележимо начало, но с прогресиращи симптоми като:

• отпадналост;

• лесна уморяемост;

• тахикардия (повишаване сърдечната честота над 100 удара/минута).

Гръдната болка често е атипична за перикардит и може да бъде погрешно приета за мускулно-скелетни гръдни болки, от които често страдат тези пациенти. Перикардните изливи често са малки и сърдечна тампонада настъпва рядко. Течността на перикардните изливи има високо съдържание на протеини, ниско ниво на глюкоза и наличие на високи титри на ревматоиден фактор. Хроничният ревматичен перикардит може да се манифестира с констриктивен перикардит и да бъде придружен от наличието на подкожни ревматоидни възли. 

Диагноза за хроничен ревматичен перикардит се поставя въз основа на клиничните симптоми, лабораторните показатели и инструменталните изследвания. Диагнозата активен ревматизъм може да се постави при изпълнени два големи критерия или един голям и два малки критерия. Ревматизмът като диагноза може да се постави при наличието само на хорея минор или кардит. За доказване на хроничен ревматичен перикардит се използват инструментални изследвания: електрокардиограма, рентгенография на гръден кош, ехокардиография и други. 

Диференциална диагноза на хроничния ревматичен перикардит се прави с перикардити с друга етиология, реактивни артрити, системен лупус еритематодес. 

Лечението на хроничния ревматичен перикардит се осъществява с антибиотични лекарствени медикаменти от групата на пеницилините, нестероидни противовъзпалителни средства и кортикостероиди.