Разстройство на вегетативната [автономната] нервна система, неуточнено МКБ G90.9
› Какво представлява разстройство на вегетативната нервна система, неуточнено?
› Симптоми
› Лечение
› Прогноза
Въведение
Разстройството на вегетативната (автономната) нервна система, неуточнено, представлява нарушение в регулацията на неволевите функции на организма, чиято конкретна форма не е установена и уточнена. Състоянието може да засегне сърдечната дейност, кръвното налягане, храносмилането, изпотяването, уринирането, като причините за възникването му са разнообразни и могат да включват неврологични, метаболитни, автоимунни и други заболявания. Диагнозата се основава на клиничната оценка и специализирани изследвания на автономните функции. Лечението е насочено към етиологията, овладяване на симптомите и превенция на усложненията, като прогнозата зависи от характера и тежестта на нарушението.
Какво представлява разстройство на вегетативната нервна система, неуточнено?
Разстройството на вегетативната (автономната) нервна система, неуточнено, представлява диагностично състояние, при което е налице нарушение в регулацията на една или повече неволеви функции на организма, без да е установен конкретният вид или механизъм на автономната дисфункция. Терминът се използва, когато клиничните прояви насочват към засягане на автономната нервна система, но наличната информация не позволява по-точно диагностично определяне.
Вегетативната нервна система участва в поддържането на сърдечната честота, кръвното налягане, дишането, телесната температура, храносмилането, изпотяването, функцията на пикочния мехур и редица други физиологични процеси.
Когато автономната регулация е нарушена, организмът може да изпитва затруднения при адаптирането към промени в положението на тялото, физическото натоварване, температурата на околната среда или други физиологични въздействия.
Тези прояви често се обединяват под понятието автономна дисфункция (дисавтономия).
Особеност на неуточненото разстройство на автономната нервна система е, че диагнозата не определя сама по себе си нито тежестта, нито прогнозата на състоянието. При някои пациенти симптомите са преходни и сравнително леки, докато при други могат да бъдат продължителни и да ограничават ежедневната активност.
Причини и рискови фактори
Разстройствата на вегетативната нервна система могат да възникнат вследствие на различни заболявания, увреждания на нервните структури или нарушения в механизмите, които регулират неволевите функции на организма.
При неуточненото разстройство на вегетативната нервна система конкретната причина все още не е установена или липсват достатъчно данни за определяне на точния вид нарушение.
Сред заболяванията и състоянията, които могат да доведат до автономна дисфункция, се включват захарен диабет, невродегенеративни заболявания, включително болест на Паркинсон, множествена системна атрофия и други невродегенеративни състояния, автоимунни заболявания, като синдром на Сьогрен, системен лупус еритематозус и други.
Някои генетично обусловени невропатии, включително наследствената транстиретинова амилоидоза и наследствените сензорни и автономни невропатии, могат да доведат до прогресивни нарушения на автономните функции.
Определени инфекции могат да предизвикат възпалителни или имуномедиирани процеси, засягащи автономната нервна система. Продължителната злоупотреба с алкохол, излагането на определени токсични вещества и някои химиотерапевтични средства могат да причинят увреждане на периферните нерви, включително автономните нервни влакна.
Дефицитът на витамин B12, напредналата бъбречна недостатъчност и някои системни метаболитни заболявания могат да допринесат за развитието на автономна невропатия.
Вероятността за развитие на автономна дисфункция може да бъде повишена при наличие на определени заболявания и предразполагащи фактори. По-важните сред тях включват продължителен или недостатъчно контролиран захарен диабет, напреднала възраст, фамилна обремененост, автоимунни и хронични системни заболявания, продължителна употреба на алкохол и излагане на невротоксични вещества, прием на определени медикаменти.
Установяването на подлежащата причина има важно значение, тъй като при част от пациентите лечението на основното заболяване или отстраняването на провокиращия фактор може да доведе до значително подобрение на автономните функции.
Симптоми
Симптомите при разстройство на вегетативната (автономната) нервна система могат да бъдат разнообразни, тъй като тя участва в регулацията на множество жизненоважни функции. Клиничните прояви зависят от това кои автономни механизми са засегнати и до каква степен е нарушена тяхната дейност:
- сърдечносъдови симптоми: нарушенията в автономния контрол на сърдечната дейност и съдовия тонус са сред най-характерните прояви на автономната дисфункция. Те могат да включват ортостатична хипотония (понижаване на артериалното налягане при преминаване от легнало или седнало в изправено положение), сърцебиене и промени в сърдечната честота, колебания в кръвното налягане. При определени пациенти симптомите се засилват след хранене, при горещо време или след физическо натоварване
- стомашно-чревни симптоми: автономната нервна система участва в регулирането на моториката, секрецията и координираната дейност на храносмилателния тракт. Нарушенията в тези механизми могат да предизвикат гадене, повръщане и чувство за тежест след хранене, ранно засищане и подуване на корема, забавено изпразване на стомаха, запек или диария, нарушения в чревната моторика и затруднено изхождане
- нарушения в терморегулацията: вегетативната нервна система контролира дейността на потните жлези и участва в поддържането на нормалната телесна температура. При автономна дисфункция могат да се наблюдават намалено или липсващо изпотяване, прекомерно изпотяване, включително в покой, непоносимост към високи температури и затруднено охлаждане на организма и други
- пикочно-полови симптоми: възможните прояви включват чести позиви за уриниране, затруднено започване на уринирането, непълно изпразване на пикочния мехур, задръжка на урина или уринарна инконтиненция. При мъжете може да се наблюдава еректилна дисфункция и нарушения в еякулацията, а при жените са възможни намалена вагинална лубрикация и други смущения в сексуалната функция
- зрителни и други неврологични прояви: автономната нервна система участва в регулирането на зеничните реакции. При нейното засягане могат да се появят нарушения в адаптацията към светлина и тъмнина, необичайни зенични реакции и затруднения при фокусиране. Някои пациенти съобщават също за изразена умора, намалена физическа издръжливост, затруднена концентрация и усещане за обща слабост
Наличието на един или няколко от изброените симптоми не означава непременно разстройство на вегетативната нервна система. Подобни прояви могат да бъдат причинени от сърдечносъдови, ендокринни, неврологични и други заболявания, както и от действието на определени медикаменти. Диагностично значение имат съчетанието на симптомите, обективните находки и резултатите от специализираните изследвания.
Усложнения
Усложненията при разстройство на вегетативната (автономната) нервна система зависят от тежестта и продължителността на автономната дисфункция, засегнатите органи и наличието на подлежащо заболяване.
Възможните усложнения включват:
- повтарящи се припадъци и травми: изразената ортостатична хипотония може да причини синкоп, внезапни падания и наранявания
- сърдечносъдови нарушения: тежката автономна дисфункция може да бъде свързана с недостатъчна регулация на сърдечната честота и артериалното налягане
- дехидратация и нарушения в хранителния статус: продължителното гадене, повръщане или тежката гастропареза могат да ограничат приема на храна и течности, да причинят електролитни нарушения и да доведат до недохранване
- урологични усложнения: непълното изпразване на пикочния мехур и хроничната задръжка на урина повишават риска от повтарящи се инфекции на пикочните пътища
- нарушена терморегулация: значителното намаляване или липсата на изпотяване затруднява охлаждането на организма и увеличава риска от топлинно изтощение и топлинен удар, особено при високи температури или физическо натоварване
При пациенти със захарен диабет и автономна невропатия може да се наблюдава и нарушено разпознаване на хипогликемията, при което обичайните предупредителни симптоми са отслабени или липсват.
Навременното установяване на причината и подходящото лечение могат да намалят риска от усложнения и да подобрят функционалното състояние на пациента.
Диагноза и изследвания
Поставянето на диагнозата при неуточнените разстройства на вегетативната (автономната) нервна система изисква комплексен подход, тъй като симптомите често са неспецифични и могат да се наблюдават при различни неврологични, сърдечносъдови, ендокринни и други заболявания:
- разпит и преглед: първоначалната оценка включва подробно уточняване на оплакванията, тяхната продължителност, честота и обстоятелствата, при които се появяват или влошават. Важно значение имат данните за придружаващи заболявания, приемани медикаменти, прекарани инфекции и наличие на неврологични или автономни нарушения в семейството. Физикалният преглед включва оценка на сърдечната честота, артериалното налягане, неврологичния статус и признаците на евентуално системно заболяване. Особено информативно е измерването на артериалното налягане и пулса в легнало и изправено положение
- лабораторни изследвания: лабораторните изследвания се назначават според клиничните прояви и имат за цел да установят възможни метаболитни, ендокринни или системни причини за автономното нарушение. Най-често се изследват пълна кръвна картина, кръвна захар и гликиран хемоглобин, електролити и показатели за бъбречна функция, тиреоидни хормони, витамин B12 и други
- функционални изследвания на автономната нервна система: при съмнение за автономна дисфункция могат да се приложат специализирани тестове, които оценяват способността на нервната система да регулира сърдечносъдовите и други неволеви функции, включително тест с наклонена маса, изследване на вариабилността на сърдечната честота, проба на Валсалва, изследване на судомоторната функция
- допълнителни изследвания: в зависимост от клиничната картина могат да бъдат проведени електрокардиография, Холтер мониториране и ехокардиография за изключване на сърдечни заболявания и ритъмни нарушения. При съмнение за периферна невропатия могат да се използват електромиография и изследвания на нервната проводимост
Поставянето на диагнозата се основава на съвкупността от клиничните данни и резултатите от проведените изследвания.
Лечение
Терапевтичният подход при разстройствата на вегетативната (автономната) нервна система се определя от етиологията, засегнатите функции и тежестта на клиничните прояви. При неуточненото разстройство терапевтичният подход е предимно индивидуализиран и насочен към овладяване на симптомите, предотвратяване на усложненията и подобряване на качеството на живот:
- лечение на основното заболяване: когато автономната дисфункция е свързана с установено заболяване, неговото лечение е основна част от терапевтичния подход. При пациенти със захарен диабет, например, оптимизирането на гликемичния контрол и повлияването на съпътстващите рискови фактори могат да ограничат прогресията на диабетната автономна невропатия
- немедикаментозни мерки: немедикаментозните подходи имат важно значение, особено при пациенти с ортостатична непоносимост и нарушения в регулацията на артериалното налягане. В зависимост от конкретното състояние се препоръчва достатъчен прием на течности, корекция на приема на сол, бавното изправяне от легнало или седнало положение, използване на подходящи компресивни средства, избягване на провокиращи фактори, подходяща физическа активност
- медикаментозно лечение: медикаментозната терапия се назначава при недостатъчен ефект от немедикаментозните мерки или при наличие на по-тежки симптоми. При неврогенна ортостатична хипотония могат да се използват лекарствени средства, които повишават съдовия тонус или подпомагат поддържането на циркулиращия кръвен обем, включително мидодрин, флудрокортизон и други. При определени форми на автономна дисфункция, протичащи с изразена тахикардия, могат да бъдат обсъдени медикаменти за контрол на сърдечната честота
- лечение на стомашно-чревните нарушения: при наличие на стомашно-чревни симптоми лечението е насочено към конкретното функционално нарушение. При гастропареза могат да бъдат препоръчани по-малки и по-чести хранения, промени в хранителния състав и при необходимост прокинетични медикаменти. При запек се прилагат подходящи хранителни и медикаментозни мерки, а при диария лечението се определя според причината и тежестта на симптомите
- лечение на нарушенията в изпотяването и терморегулацията: при намалено изпотяване основните мерки включват избягване на прегряване, поддържане на подходяща температура на околната среда, достатъчен прием на течности и ограничаване на физическото натоварване при високи температури. При прекомерно изпотяване могат да се прилагат локални средства, а при определени пациенти и медикаментозни или други специализирани методи
Пациентите с автономна дисфункция могат да се нуждаят от периодично проследяване с оценка на ефективността на лечението, контрол на кръвното налягане и сърдечната честота, наблюдение за нежелани лекарствени реакции и своевременно откриване на усложнения.
Прогноза
Прогнозата при неуточнено разстройство на вегетативната (автономната) нервна система зависи от причината за нарушението, тежестта на симптомите и степента на засягане на отделните органи и системи. При някои пациенти оплакванията са преходни или се повлияват добре от подходящо лечение, докато при други могат да бъдат продължителни и да ограничават ежедневната активност.
Изображения: magnific.com
Симптоми и признаци при Разстройство на вегетативната [автономната] нервна система, неуточнено МКБ G90.9
- Ментална ретардация
- Усещане за отпадналост
- Мускулна слабост
- Изтръпване
- Скованост и нарушена кожна чувствителност
- Симптоми от страна на ръцете и краката
Библиография
https://my.clevelandclinic.org/health/diseases/6004-dysautonomia
https://medlineplus.gov/autonomicnervoussystemdisorders.html
https://nyulangone.org/conditions/autonomic-disorders/types
https://www.cancer.gov/publications/dictionaries/cancer-terms/def/autonomic-nervous-system-disorder
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/3035997/
https://www.spryhealth.ai/g00-g99/g90-9
https://www.meresearch.org.uk/what-is-dysautonomia/
https://www.americanbrainfoundation.org/diseases/dysautonomia/
Коментари към Разстройство на вегетативната [автономната] нервна система, неуточнено МКБ G90.9